Между другото, това не означава, че моята философия е правилната или е единственият начин за възприемане на нещата. Никога не съм се опитвал да я „напъхам в главата“ на другия. Знам, че много хора не одобряват (имайки предвид живота ми), но аз имам своите аргументи в дискусиите, когато съм канен на философски конференции. Никого не карам да се съгласява с мен, нито се опитвам да го убедя, че съм прав. Само пиша за нещата, които смятам, че са мъдри и могат да бъдат полезни на другите. Стигнал съм до тях след много години на изучаване и опит, какъвто малко хора имат.

Колкото до начина ми на писане, който не е за обикновения човек, както твърдите, ще кажа, че пиша като себе си. Развивах този стил повече от 30 години и това е просто начинът, по който пиша. Не пиша за определена аудитория, нито за определен тип човек. Писането следва инстинктите ми и гласа, който, образно казано, ми „диктува“, докато пиша. Всъщност, аз получавам много имейли от хора, които биха попаднали в категорията „обикновен човек“ – войници, служещи в Афганистан и Ирак, ченгета, контрабандисти, бивши затворници, членове на различни алианси, работещи хора от цял свят. Щастлив съм да кажа, че нито един от тях не ми писа, че книгата е трудна за четене. Дори тези, които не харесват стила ми на писане.

С цялото ми уважение към Уикипедия, моля, никога не вземайте всичко там за чиста монета. Не съм писал страницата за мен в нея, опитвах се неуспешно да я коригирам или изтрия много пъти. В една от версиите пише, че баща ми е депортиран обратно в Канада от Австралия. Това е безумно: баща ми, мир на праха му, почина от сърдечен удар в леглото си в Мелбърн, където живя почти през целия си живот. Никога не съм казвал нещата, които там се представят като мои цитати. Това, което съм казал и е цитирано там, е, че „Шантарам“ е плод на моите житейски преживявания, а характерите и диалозите са художествена измислица. Не мисля, че са честни тези измислици. С парите от романа осигурих старините на мама и доведения ми баща, след като се пенсионираха. Ремонтирах къщата им, платих ипотеката на къщата на дъщеря си и платих всички сметки на семейството си. Когато направих това, се върнах в Бомбай и започнах благотворителност там. Издържам 39 мъже, работещи в три магазина за поправка на колела и мотоциклети, а и техните 200 жени, деца, родители и роднини. Плащам за тях със собствените си пари и никога не съм приемал дарения, въпреки че много хора от бизнеса ми предлагат пари. Имам няколко мотора, аз съм пристрастен към тях, но не притежавам къща, нито имам резерви кеш в банката. Всички пари, които получавам от работата си, отиват за семейството ми и за благотворителност.

Последното нещо, на което искам да отговоря в твоя имейл, е за наркоманите. Познавам много наркомани, на които може да се вярва. Познавам наркомани, които са пребивани от полицията само защото не искат да дадат информация за някой друг, който е като тях. Познавам и праволинейни хора, на които не може да се вярва.

Колкото до мен, аз достигнах онази точка на промяната преди 20 години. И оставих всичко в един и същи ден. Не съм опитал глътка алкохол, нито цигара, нито какъвто и друг вид дрога през последните 20 години. Не мисля за наркотиците. Те не ми липсват. Не съм наркоман. Познавам много хора, минали през „Анонимни алкохолици“ и „Анонимни наркомани“, и мисля, че тази помощ е добра. Но не съм съгласен с философията на тези организации, че щом веднъж си бил наркоман или пияница, винаги оставаш такъв. Моят опит показва, че това просто не е вярно.

Хората продължават да бъркат, да вземат наркотици или да пият прекалено много, да попадат в затвора и да пропадат, докато не стигнат онази точка, от която животът тръгва в различна посока. Рано или късно, ако живеят достатъчно дълго, почти всички стигат до тази точка. Има много малко наркомани на 50, защото животът им свършва доста по-рано.

Е, стана доста дълъг моят отговор на имейла ти, Тревър, и ако си стигнал дотук, благодаря ти за търпението. Не се опитвам да те убедя, че съм добър човек или пък добър писател. Знам и помня всички лоши неща, които съм направил. Това ме държи нащрек и подхранва желанието ми да помагам безусловно на другите, с писане и с благотворителност. Не защото съм добър, а защото съм дяволски далеч все още от понятието добър човек така, както го разбирам.

Колкото до писането, да, то може да не се хареса на всички, но се надявам да харесаш новата ми книга повече от „Шантарам“.

Както и ти си написал в края на твоя имейл, изпращам ти топли пожелания за здраве и щастие.

Грег Робъртс