Майка й Норма е дъщеря на португалски дипломат, а баща й Джон, един от съсобствениците на пивоварните Löwenbräu, е от еврейско семейство емигранти от Германия, което обяснява и предългото име на дъщеря им – Даниел Фернанда Доминика Мюриел Емили Шулейн-Стийл. Въпреки че е родена в Ню Йорк, Даниел отраства във Франция. Това са години на непрекъснати приеми, официални вечери и бляскави балове за семейството й – приказка, която свършва с развода на Норма и Джон. Оставят я да реши при кого иска да живее и тя избира баща си, с когото се връща в Ню Йорк. Тогава е на 7. Майка й остава в Европа и би било силно преувеличение да се каже, че се интересува особено от дъщеря си. Единственото наследство от нея е католицизмът, в който е възпитана Даниел. Като малка тя дори мечтае за „кариерата“ на монахиня. Но животът има съвсем различни планове за нея.

Дребничка, с крехко телосложение на човек, който трябва да бъде закрилян, с високо чело и големи сиви очи, с чудесно чувство за хумор, подсилено от прекрасна усмивка, Даниел Стийл и за миг не остава без мъжко внимание. На прага между момичето и жената, тя очарова светски Ню Йорк с европейска изисканост. Едва на 18 се омъжва за американски банкер с френско потекло – Клод Ерик Лазар, който е с 10 години по-възрастен от нея. Ражда се дъщеря им Беатрис и тя е най-хубавото, което остава след края на брака им – 9 години след сватбата.

През това време Даниел не си губи времето. Въпреки мусенето на Клод тя започва работа в манхатънска рекламна агенция като копирайтър, а после и във фирма за връзки с обществеността. Рекламните текстове и пресрелийзите, които пише, са толкова добри, че един от клиентите на агенцията й казва – трябва да станеш писателка. Защо не, мисли си Даниел, на която очевидно не й отнема много време да взема важни решения. Срещу 20 долара си купува пишеща машина, която дори по онова време вече е древна – произведена е през 1946 година, и на нея натраква първия си роман „В името на сърцето“. Той няма никакъв успех, както и следващите два, но това не я обезсърчава. Не и нея. Книгите й не вървят, но я забелязват от женско списание и я канят за автор. Веднъж й възлагат интервю със затворник, който излежава присъда в калифорнийски затвор – междувременно тя, вече разделена с Клод, е напуснала Ню Йорк и се е преместила да живее на Западния бряг. Среща се със затворника, но сърцето й остава зад решетките – при негов колега по съдба. Дани Зугелдър е криминален тип, осъждан за грабежи и сексуално насилие, манипулатор с убийствен чар. Даниел е толкова запленена, че решава да се омъжи за него. Венчавката е в затворническия параклис и този път, за разлика от първата й сватба, не присъства нито един от бляскавите й приятели. Три години по-късно двамата вече не са семейство, като Дани междувременно е обвинен за серия изнасилвания.

Даниел обаче е в истинска сватбена серия. Едва-що получила развод, буквално на следващия ден, след като с Дани са подписали документите, тя се омъжва за някой си Уилям Тот. Няма и за кога да чака, защото е бременна на прага на деветия месец с детето на Уилям, който е съвсем мъничко по-свестен от Дани. Наркоман е, но поне не е в затвора. Самата Даниел не обича да се връща в спомените си към съпруг номер 3 и никога не потвърждава легендата за запознанството им, според която той се е появил в живота й под формата на шофьор на поръчано от нея такси. Кръщават сина си Николас и две години по-късно Даниел отново е клиентка на бракоразводен адвокат.