Теодора Цонева: Платила съм си сметката, сега искам да обичам
Теодора, абсолютното копие на баща си, големия актьор Коста Цонев, разказа пред EVA в края на лятото бурната си история, но, за съжаление, скоро след това направи опит за самоубийство. Прочетете за сложната й и превратна съдба, защото само така ще я разберете.
Ваня Шекерова 09 October 2017
Дейвид познава баща си, показвала съм му снимки. Но много отдавна е престанал да ме пита какво става. А баща му щом досега не се е поинтересувал от него, няма да го направи и в бъдеще. Честно казано, когато си тръгна, на мен ми олекна. Изведнъж ми дойде някакъв страхотен прилив на енергия. Промених гледната си точка – вместо да съжалявам, бях благодарна, че той ме отърва от себе си. Започнах да въртя телефони. Социалните служби в Гросето ми казаха, че тъй като нямам жителство, не могат да ми помогнат. Посъветваха ме да ида в Рим. Дадоха ми телефоните на една къща, където монахините на майка Тереза приемат хора в тежко социално положение. Като се обадих, сестричките, миличките, казаха: да, имаме легло за вас и за вашия син. Идвайте. Още на следващия ден си събрах партакешите, взехме влака и пристигнахме в Рим. Приеха ни, държаха ни три месеца. Това ми даде време да реагирам, да задвижа бюрократичната машина. Намерих си работа в един бед енд брекфаст като всичко – на рецепция, чистене, но живеех с Дейвид там. Четиринайсет месеца.
Майка ми беше доволна, че Маурицио се е изнесъл и няма да ни досажда повече. И да ни тормози. Каза ми сама да решавам. Междувременно стана припознаването на Мария от баща й. Той се грижеше за нея и подписа документите в Щатите, за да й регламентира престоя. Аз бях доволна от работата си, даваха ми добри пари. Но в един момент собственикът реши да ме уволни. Причината беше, че детето ми живее там. Обадих се на социалните и ми намериха дом, в който останах две години.
Лишена от родителски права
Докато бях там, почина татко. Не можах да дойда за погребението, защото през това време де факто моите родителски права бяха временно отнети и не можех да мръдна никъде и да оставя Дейвид сам. Не бях негов родител тогава. В социалните домове ти дават срок да си намериш работа и къща, за да демонстрираш, че си отговорен родител и можеш да осигуриш на детето си най-базисните условия за живот. Една година не успявах да си намеря работа, тоест работех, но все неща, които не ми осигуряваха легален трудов договор. След тази една година започнаха да ме таксуват като неблагонадежден родител. И тръгна процедура да обявят Дейвид за осиновяване. Добре че моят адвокат реагира моментално, не ни разделиха. Останахме заедно.
А депресията си е индивидуално преживяване и колкото и приятелите ти да са до теб, не можеш да се измъкнеш лесно. Проблемът не е отвън, отвътре е.
Вместо епилог
Възможно е в миналия си живот да съм била прекалено палава и сега да трябва да изкупвам разни грехове. Иначе не мога да си обясня всичко това, през което минавам в този си живот. Но се справям, татко винаги е казвал, че го мога, с репликата: ама тя е Цонева, бе!
Усещам, че вече няма смисъл да съм там, където съм калявала стоманата, време е да се върна. Натрупала се е у мен носталгия, липсват ми семейството и средата ми тук. Разбрах за себе си, че имам аборигенска душа. Обичам местата, незаразени от цивилизацията, от алчността, насилието. Все още има такива. А аз се виждам да живея с такова едно племе, да ловим риба, да я сушим, да танцуваме край огъня. Принадлежа на такова общество, такава е душевната ми нагласа. Така се опитвах да живея още в младежките си години. А сега срещнах сродна душа и ми пораснаха криле. Мисля, че татко е чул молбата ми и най-после ми доведе правилния човек.
Коста ме натиска да правя и спектакъл, ще го направя. Трябва първо да поработя за връщането си интелигентно и постепенно...