Тед Кочев: Из дневника на един „стар вампир“
Световноизвестен е като режисьор на „Рамбо: Първа кръв“, носител е на „Златна мечка“ и на наградата за най-добър сценарий на Гилдията на американските сценаристи, има номинации за „Оскар“ и „Златна палма“. Наскоро на български излезе автобиографията му „Моят живот в киното“ от ИК „Колибри“
Лилия Илиева 15 November 2017
Аха, Джейн Фонда, която си снимал да ходи до тоалетна в „Забава с Дик и Джейн“!
Ха-ха-ха! Така е – това е първата сцена в киното, в която жена пикае пред камерата. Става дума за следното – героинята на Джейн открадва 1000 долара и е толкова развълнувана, че трябва да отиде до тоалетната. И Джейн ми предложи: „Ами защо не ме снимаш как пишкам? Във филмите показват все мъже да пикаят, а жени – не.“ Веднага казах: Окей! Това е интересна идея. Пишкай!
Тед Кочев на снимачната площадка
Върху какво работиш сега?
Наскоро приключих сценария за живота на цар Борис III и за спасяването на българските евреи. Разказвал съм я на хора в Холивуд. Те не могат да повярват. Даже се чудят, че никой още не я е разказал. И един евреин в Ню Йорк ми даде малко пари. Прочете сценария и много го хареса.
Вярно ли е, че колекционираш изкуство?
В крайна сметка аз завърших английски език и литература, заедно с това имах и курс по изкуство. Оттогава съм запален. Имам две скулптури на Роден. Едната е на Нарцис в момента, в който се превръща в цвете, другата е бюст на любимия ми писател Балзак. В Ел Ей ги купих, в точния момент, когато цената им беше достъпна, а аз имах малко пари настрана. Сега са... много скъпи. Когато видя нещо, което ми харесва, се старая да го имам възможно най-бързо. Имам картини на Моне и на артисти от деветнайсети век.
За какво мечтаеш?
Да мечтая? Не. Аз съм на 86 години, стар вампир. Много ми е късно за мечти, дарлинг. Опитвам да направя някои филми, например като този за цар Борис.
Хайде, де – на 86 очите ти блестят като на 18-годишен! А и животът не се мери с години! Можеш да побереш година в един момент.
Права си. И ако ме питаш, чувствам се на 26.
