Филип Аврамов: Не може и свобода да имаш, и къща да строиш

Виктор Божинов ми се обади и ми каза: „Айде, идвай да водиш една чета!“ А аз му казах само: „Къде е?“ И на втория ден четата беше моя

Ирина Иванова 22 November 2017

Снимка: Симон Варсано

„Наша свобода от нас зависва“, „Ре-во-луция!“, „Досега беше жив, а сега си мертав!“ – тези фрази на звучния възрожденски котленски диалект на фона на великолепна музика от няколко месеца периодично ни връхлитаха я от телевизора, я от компютъра или от киноекрана. EVA разговаря с Филип Аврамов, в ролята на Димитър Общи от филма „Възвишение“ на Виктор Божинов, за приключенията в професията и в живота, които го връхлетяха напоследък. Актьорът временно е заменил снимачната площадка със строителна, или с други думи – строи къща. В момента, в който правим интервюто, той се занимава с неща като покриви, багери, кубици дърва, конструктори и прочие. И твърди, че това е най-сериозният филм, в който е влизал.

Как попадна във „Възвишение“?

Без кастинг. Виктор (Божинов, режисьор на филма – б.а.) ми се обади и ми каза: „Айде, идвай да водиш една чета!“ А аз му казах само: „Къде е?“ И на втория ден четата беше моя. После имахме два дни обучение да стреляме с оръжията, които са използвани в онези години – пушки с капси, с черен барут, пистолети колт. Аз не си падам по стрелянето, не ми е хоби, но все пак съм бил в казарма, имам представа. За мен лично най-трудното нещо бе архаичният език, на който трябваше да говорим и на който е написана цялата книга, този специфичен диалект. Трябваше много да се упражняваме и да внимаваме да не звучи прекалено меко.

Коя бе най-емоционалната за теб сцена във филма? Да уточним само, че действието се развива около нападението в Арабаконашкия проход и обира на турската хазна през 1872 г. и събитията непосредствено след това.

Има доста такива, но едната е, когато идва писмото от Българския революционен комитет, разпореждащо да не се предприема въпросният обир. Моят герой Димитър Общи решава въпреки това да го направи, още повече че хората му вече са преоблечени като турски войници и са готови да тръгнат. Настъпва голямо объркване сред четата, но той успява отново да ги убеди да го направят. И този момент с убеждаването за мен е много вълнуващ. Спомням си, че беше мъгливо, гадно временце, докато снимахме. После заваля и дъжд. Беше някакъв безкраен снимачен ден, от около 15 часа, с десетки дубли заради лошото време и проблемите, които то създава с техниката.

Видях, че сте снимали и при зимни условия.

Да, имахме температури от по минус 14 градуса. Но проблемът не е само в температурите. Тези прекрасни автентични костюми тежаха по около 20 кг – заедно с оръжията и аксесоарите, а аз лично имах и много страшно тежки бижута. Като прибавиш към това и че при обира на хазната от турците остава цяла кола с пари, но в монети от по 1 стотинка, и те трябва да ги пренесат и тях, се получава, че аз, тежащ 70 кг, трябваше да нося върху плещите си товар (костюми, обувки, бижута, пари) от още около 50 килограма. А онези хора някога, тоест истинските участници в събитията, доказано са били по-дребни физически.

Напрягат ли те големите очаквания към филма?

К’во да се напрягам! Публиката ще си каже тежката дума. Във филма има една такава хубава автентичност, която много помага на актьора. Аз като си обличах костюма и ставах друг... Ножът, който носех, можеше спокойно да отсече нечия глава. Между другото, лепих си уши. Много ме впечатлиха пеленгаторските уши на Димитър Общи от снимките и реших да си поискам такива. Впоследствие се оказа малко досадно – гримьорите ти ги лепят, а после върху тях започват да лепят брадата и трябва да стоиш 16 часа например с всичко това. Давам си сметка, че едва ли някой ще ги забележи тези уши или пък че сега, като го казах, всички само в тях ще гледат. Но пък за актьора има значение тази автентичност. Снимахме в Тетевенския Балкан, около един манастир, където имаше уникални стари дървета от време оно и си мислех, че тези дървета са свидетели на истинските събития, за които се разказва във филма. И само ако можеха да говорят...

Над твоя герой Димитър Общи тегне клеймото на предателя, на човека, предал делото на Васил Левски.

Един човек не е щампа, а е от плът и кръв. Димитър Общи не е случаен човек – все пак се е сражавал с Гарибалди... Той е бил от ранга на Васил Левски и е имало някаква надпревара между двамата. Но аз не се занимавам с историческата истина за него, а с образа, създаден от Милен Русков и после пресъздаден в сценария. При това само с отрязъка от живота му, свързан с този дързък и успешен обир. Човекът е събирал пари за „револуцията“. Бил е убеден, че „без пари нема да стане“.

Героите във „Възвишение“ до голяма степен са и романтици, авантюристи, а във филма свободата е основна тема. След всичко, което се случи в живота ти (Филип Аврамов се раздели със съпругата си Милена, с която имат дъщеря Рая, и през май т.г. с новата жена до него Севинч Ибрахим станаха родители на бебето Ана – б.а.), успя ли да съхраниш хипарския си дух?

Не. Човек не може хем да си съхрани свободата, хем да строи къща. На мен ми се наложи да я строя тази къща, нямах избор, но пък сега ще си я направя така, както искам – хубава, открита, с големи прозорци. Обаче няма какво да обяснявам. Направо ще ви поканя, като стане готова.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР