Сали Бидъл Смит, авторка на "Венити Феър", "Тайм" и "Ню Йорк Таймс" и дъщеря на републиканска Америка, проявява настойчив интерес към кралските особи – известни са биографиите й на принцеса Даяна и Елизабет Втора. Най-новата й книга в кралската серия се казва „Принц Чарлс: Страстите и парадоксите на един невероятен живот” и е написана след стотици интервюта с официални представители на двореца, бивши любовници и приятели на Чарлс, някои от които говорят за първи път открито. У нас излиза с логото на издателство „Еднорог“.

Най-възрастният престолонаследник от 300 години насам е представен от дните на самотното му детство през трудните училищни години, ранните му влюбвания, интелектуалните битки и бизнес проектите му до дългогодишната му любов с Камила, за която той се жени на 60, както и през отношенията му с Уилям и Хари, с Кейт и внуците му. Естествен център в биографията е трагичният му брак с Даяна.

Чарлс е спорна фигура, но Сали Бидъл Смит ни предизвиква да погледнем на него като на джентълмен от XVIII век, принуден да се изправи пред реалностите на XXI век. Откъсът, който ви представяме, е за последните дни от брака му с „Принцесата на сърцата“ и как точно се стига до окончателния разрив между двамата.

Книгата може да намерите на щанда на издателство „Еднорог“ на Панаира на книгата в НДК - щанд номер 308, ет. 3, от 12 до 17 декември.

Даяна изпълнява публичните си ангажименти, но в личния си живот търси настървено начин да си отмъсти на Чарлс за документалния филм и книгата на Джонатан Димбълби. Окуражена от успеха си в ухажването на журналистите, тя се допитва до някои добре познаващи медиите приятели – сред които филмовият продуцент Дейвид Пътнам, както и Клайв Джеймс, литературен критик и телевизионен журналист, как да направи така, че медиите да ѝ осигурят трибуна. И двамата я съветват да запази мълчание. После обаче тя се запознава с Мартин Башир, един от продуцентите на предаването на Би Би Си „Панорама“, и приятел на брат ѝ, Чарлс Спенсър.

Башир я спечелва за своето предаване, след като успява да я убеди, че кралското семейство я шпионира. Той не разполага с никакви сериозни доказателства, които да подкрепят твърденията му, но се възползва от нестабилната психика на принцесата. През лятото на 1995 тя дава пред Башир съгласието си за таен запис на телевизионно интервю, което ще се окаже последната повратна точка в историята на брака ѝ. Не споделя това с никого: нито със съветниците си, нито с приятелите си, нито с роднините си. Двамата с Башир определят формата на предаването, а той ѝ позволява да репетира отговорите на всичките му въпроси.

Даяна насрочва заснемането на четиричасовото интервю за неделя, 5 ноември – националният празник в памет на разкриването на заговора на Гай Фокс, за да бъде сигурна, че в двореца „Кенсингтън“ няма да има нито един член на персонала. Определена е и датата на излъчване – 20 ноември 1995 година, когато ще се празнува годишнина от сватбата на кралицата и принц Филип. На тринайсети ноември, една седмица преди излъчването, Даяна разкрива плана си пред Патрик Джефсън. Първоначално тонът ѝ е уверен, тя му обяснява, че хората от телевизионния екип били „развълнувани до сълзи.“ Но когато той започва да я разпитва по-настоятелно, истината излиза на бял свят.

Той незабавно се обажда на съветниците на кралицата, които молят Даяна да сподели съдържанието на предаването. Всички, които имат някаква власт в двореца „Сейнт Джеймс“ и в Бъкингамския дворец, личният адвокат на Даяна и дори Чарлс се опитват да „умоляват, настояват или изобщо да убедят по някакъв начин“ принцесата да обмисли още веднъж плана си, който може да има катастрофални последици. „Тя отказваше да споделя с хора, които биха се опитали да я разубедят“, пише по-късно Джефсън. На 14-и, четиридесет и седмия рожден ден на Чарлс, Би Би Си обявява, че интервюто ще бъде излъчено в „Панорама“

На 20 ноември, когато предаването започва, Даяна хипнотизира около петнадесет милиона телевизионни зрители във Великобритания – рекордна публика за „Панорама“ и една от най-обширните зрителски аудитории за Би Би Си изобщо – с едночасовите си разкрития, една истинска горестна ария, целенасочените самопризнания (за булимията, депресията, самонараняванията), ту с пасивна, ту с активна злонамереност. Облечена е в благоприличен тъмносин костюм и безупречна бяла блуза. Тежкият, тъмен грим придава на сините ѝ очи трагично излъчване. Изглежда бледа и измъчена. „Тя като че ли беше забравила да си сложи червило – което при една известна красавица подсказва екстремна ситуация или страдание“, отбелязва писателката Хилари Мантел, майстор на фините, красноречиви детайли. „Лицето ѝ приличаше на театрална маска, символизираща „скръб“ или „несправедливост“.“