Фиордленд - круиз покрай бреговете на Норвегия и Дания

Актьорите Мартина Вачкова и Владимир Пенев закрепиха дългогодишното си приятелство и с круиз до Норвегия. Какво им се случи там, разказва Марта

записа Адриана Попова 15 December 2017

фиордът Гейрангер

Снимка: Мартина Вачкова

 

Бях чела, че датчаните не използват думата моля. За първи път се виждате на маса и – сипи ми вино. Моля, ако обичаш – това е преструвка, на какъв се правиш? Лъжата им е непонятна. Обичат да са голи. Мои хора, нудисти.

Имам снимка на Малката русалка в гръб, минахме покрай нея с корабчето. Пълно с хора, а камерите им обърнати към мен. Казвам си – кога дойдох, кога разбраха, че съм тук, и веднага ме снимат. Китайци, японци щракат. Представяш ли си символът на града ти да е литературен герой на най-известния разказвач на приказки от Севера? В деня преди да тръгна за Копенхаген си прочетох приказката на Андерсен. За настройване.

Владо много настояваше да отидем в парка Тиволи, защото героят му от „Мъртвешки танц“ на Стриндберг говори за него. Казвам – глупости, моля те, виенски колела ще гледаме, защото си представям Пратера. Българи ни бяха предупредили, че входът е много скъп и не включва никакви атракции. Но прекрачвайки прага, виждайки тази зелена трева, тези малки камъчета, по които хората са вървели преди два века, едни езера, лодки, плачещи върби, казах – аз до довечера ще стоя тук, не можеш да ме мръднеш. Летях, влюбих се! Как не са се поблазнили да сложат пластмаса. Не, всичко е желязо и стъкло. Голяма естрада, на която непрекъснато се сменят актьори, пее се оперета, свири се симфонична музика от бляскави оркестранти с черни смокинги, все едно си в Карнеги Хол. Измислено е място за отмора и почивка за цялата фамилия – децата, родителите, бабите и дядовците. Ресторантът, описан от Стриндберг в „Мъртвешки танц“, е същият – със салона, в който мъжете пушат своите пури.

Посолството ни в Копенхаген е много красиво, такава сграда, такъв двор! А резиденцията на посланика е чудо. Принадлежала е на корабен магнат, фамилията се пръснала по света и продали имота. Някогашният собственик е свалял дървени ламперии, шкафове, цели стълби от корабите. И всичко е запазено както е било.

Владо, естествено, страшно искаше да види замъка на Хамлет. Как ще съм тук и няма да отида да го видя?! Отиде без мен до Елсинор. Действащ замък, но в него не се влиза и той го е обиколил отвън. Питаш ме дали Владо е играл Хамлет – не е, той вече е за Клавдий.

В Копенхаген само на рикша не се возихме, въпреки че беше пълно с българи... с роми, и рикшите са техни.

Германия в един ден

От Норвегия с кораба се спуснахме към Германия. Слязохме на пристанището в Кил, от него нищо не разгледахме, и взехме влакче до старинното градче Любек. С влакчето минахме покрай много красиви езера. Самият Любек е на река. Изгорял е до основи през войната. Възстановили са катедралата, можеш да видиш на снимки каква е била преди и след войната. Сега е превърната в изложбена зала и музей. На няколко приятели донесох марципан от Любек, той е много известен. На себе си нищо не донесох, не съм по сувенирите.

Спътнико свиден

С Владо знам какво да очаквам и как да се спасявам. На него му е нужно време да е сам, никой да не му шуми, да не му говори. И щом той тръгне към каютата, аз си намирам с кого да говоря, зяпам по магазините на кораба, за да го оставя на спокойствие. Знам, че после идва другият момент, в който започва да прави щуротии. Той е много смешен, бие ме, закача се. Хората, ако ни гледат отстрани, ще помислят или че сме луди, или със забавено развитие. Мъката е, че той много обича да ходи. Аз имам проблем с крака и не мога да вървя толкова. Ходя с него, докъдето мога, и му казвам – чао, продължавай. Пия кафе, зяпам по магазините. И после на връщане се срещаме. Той е лаком да обиколи всичко. Такъв дивак е!

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР