Сиана Шърман: Сърцето трябва да бъде обичано

Ако не се променим отвътре, не можем да се променим във връзките си, в дома си, с любимите ни хора

Лилия Илиева 21 December 2017

 

Какво те промени?

Едно бдение за освобождаването на Нелсън Мандела. Организи-рахме го през 1989 г. Участвах в кампанията за набиране на подписи за всички петиции. 2000 души седяхме пред университета след залез и се молехме мълчаливо, запалили свещи. Молех се от цялото си сърце за Мандела. В един момент мозъкът ми спря, изпаднах в медитация, без да знам какво е. Осъзнах, че всъщност тази молитва е за моето собствено освобождение, че дълбоко в себе си аз съм тази, която се чувства в затвор. Погледнах към живота си, без да се самоосъждам, видях всички начини, по които се самозатварям и самоограничавам. Разплаках се. Отворих очи, видях молещите се наоколо и си дадох сметка, че се моля и за тяхната свобода.

След освобождаването му гледах падането на Берлинската стена по телевизията и видях стените, които бях вдигнала в себе си, недопускайки да се обичам и необичайки. Чувствах се гневна и сърдита. Осъзнах го и започнах да медитирам. Първата година плачех, освобождавах болката. След това започнах да се преоткривам. Намерих пътя към женската си сексуалност, която бях потискала и манипулирала. Започнах да чистя всичко в себе си и да го изграждам отново. И сърцето ми разцъфтя. Минах през върхове и спадове, но започнах да развивам все повече и повече умения и ресурси да се справям.

А кога за първи път опита йога?

На около 21. Няколко месеца след това се отказах от следването си по медицина, макар че част от мен винаги е искала да се занимава с академично знание. Отдава ми се, там се чувствам в свои води. Можех да завърша и да работя като лекар, но душата ми искаше да бъда сред природата, с растенията, да пътувам, да се срещам с хора, да съм част от общности. И това правя – практикувам и извиквам новия път на човечеството.

Какво имаш предвид?

Моето поколение и тези след него живеем различно. Не сме задължени да поддържаме изкуствени връзки само и само да останем с другия. Не сме тук, за да бъдем управлявани и потискани, а за да бъдем свободни и креативни, с надеждата да възстановим баланса на планетата Земя, която се е превърнала в ад. Обучавам много жени да бъдат жрици, да засилват тайната си женственост. Искам да служа, да бъда част от промяната на света. След тежък развод научих много и израснах. Сега имам хубава връзка. Наслаждаваме се един на друг, изслушваме се, не се насилваме, наричаме нещата с истинските им имена и се прегръщаме, когато сме изплашени. И си даваме възможност да сме истински и открити. Това е ключът към изцелението. Приятелят ми има седемгодишно дете и работим върху това да се чувстваме заедно. И е прекрасен опит.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР