Четете без притеснения

„Приказките на господин Кабода“, Елена Алексиева, ИК „Факел експрес“

09 December 2017

Илюстрация на Кирил Златков

В заглавието „Приказките на господин Кабода“ се крие възможно притеснение. На различните от деца читатели, които ще се притеснят от думата „приказки“. Недейте, драги различни от деца читатели, защото авторката на тази чудна книга е намерила онази непозната земя, издигналата се отново над повърхността Атлантида, в която няма малки на възраст и големи на възраст хора, а има малки и големи радости и тъги, неудобства и просветления, твърди пресядащи залъци на гърлото и сладки чайове за прокарването им.

Господин Кабода живее в пещера, работи като професионален мислител, отглежда домати в саксии и приятелство с едно дете, което има голяма празнина в сърцето си.

Предлагаме ви една от „Приказките на господин Кабода“, написани от Елена Алексиева и издадени „Факел експрес“.
Елена Алексиева е автор на над 10 книги с поезия и проза, сред които сборниците с разкази „Читателска група 31“, „Кой“ и „Синдикатът на домашните любимци“, и романите „Рицарят, дяволът, смъртта“, „Нобелистът“ и др. Занимава се и с драматургия, печелила е  наградите „Хеликон”, „Аскеер” и „Икар” за съвременна българска драматургия.   

Господин Кабода и русалката

За едно Кабода е прав: времето минава неусетно.
Всъщност казвал ли е изобщо някога подобно нещо?
Със сигурност. Човек го казва поне веднъж в живота си, дори да не вярва в него.
Времето е относително, тоест, за него нищо не се знае, освен, че го има.
И детето притежава толкова много. А господин Кабода толкова малко, че няма как това да не са две отделни времена или повече. Едно голямо, едно малко и едно по средата, за общо ползване.
В своето голямо време детето има: дом. Баща, по-голяма сестра или по-малко братче, или пък обратното. В родителската спалня, над леглото на майката - нейно портретче, на което тя никак не си прилича. Детето прилича на нея, не портретчето.
А също:
Парнаджия и котел в котелното, при които е най-добре да не се ходи, а ако все пак се налага, никога самó, винаги с татко, хванати за ръка.
Училище с кестени в двора и саксии с мушкато на прозорците, съвсем нелошо, обаче хайде да не отваряме темата отново, да не трием сол в раната.
И какво ли още не.
Списъкът е безкраен и тепърва ще става по-дълъг, не списък, а цяла книга, която предстои да бъде прочетена. И някой ден детето може би дори наистина ще я прочете. Някой ден. Когато му дойде времето, както би казал господин Кабода.
Такааа.
А в своето малко време господин Кабода има:
Русалка!
От онези с рибешките опашки? Със зелените коси?
Не съвсем, но почти. Нали и децата знаят, че когато русалките излязат на сушата, опашките им изчезват и на тяхно място порастват крака. А цветът на косите в тъмното изобщо не се вижда и сам по себе си няма значение. Толкова много момичета си боядисват косите зелени, а не са никакви русалки. Хайде, тогава, върви разбери, коя е и коя – не е!
И какво прави господин Кабода със своята русалка? Слага тигана на печката и като се загрее олиото, хубавичко я опържва, след което си я хапва сладко и обилно полива с бира, както си му е обичаят. Защото какво е русалката? Просто една голяма риба!
Да, ама не.
Един следобед детето казва:
Утре ще дойда сутринта. Нали обеща да ходим за гъби?
Какви гъби в тоя пек?, отвръща Кабода, без да го поглежда. За гъбите е нужен дъжд, ама голям. Да вали цял ден, че и два. Сега и да идем, нищо няма да намерим.
Тогава да ходим за нещо друго, не се предава детето.
За какво, например?
За къпини!
Къпините още не са узрели, съвсем зелени са.
Ами за шипки? Шипките вече са станали, видях ги, като идвах от спирката!
Рано е за шипки, отсича Кабода. Едва са почнали да червенеят. Пък и като ги наберем, какво ще ги правим? Няма да седнем да варим мармалад, я!
Защо да не варим мармалад?, продължава да упорства детето. Някъде из главата му, като бледа зелева пеперуда, пърха случайно изпуснато обещание за варене на шипков мармалад. Случайно изпуснато, но незабравено.
Слушай, подхваща господин Кабода, изведнъж мек, като памук. Хайде да не идваш утре, а? Имам купища работа в службата, ще съм страшно зает. И ще трябва да изляза много рано сутринта, когато ти още спиш. Хайде направо вдругиден, какво ще кажеш? И ще идем, където поискаш. Може в гората, а може и на кино. Харесай си някой филм и отиваме. Става ли?
Детето се съгласява – наужким. Господин Кабода определено е намислил нещо, сигурно някоя изненада, затова се държи толкова странно. Може да му е купил подарък. Може да го заведе някъде – не в гората и не на кино, а на някое друго, сто пъти по-интересно място. И сега му говори така, защото прекрасно знае – нали го познава по-добре от всички!, - че детето ще направи точно обратното на онова, което уж обещава.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР