Коледата на Патриша Хайсмит

„Любовта е форма на убийство. Единият трябва да умре в другия“ – казва писателката Патриша Хайсмит, лудата гранддама на съспенса, повелителка на охлювите, сродна душа на всички котки, най-великият мизантроп на света, най-дръзката съблазнителка на жени

Ирина Иванова 20 декември 2017

Под огромните й ръце клавишите на пишещата й машина звучат като пистолетни изстрели

Снимка: getty images

Едва ли някой друг е прекарвал толкова Коледи в уединение, колкото Патриша Хайсмит. Тя никога не сключва брак, няма деца, а съдбата й е да се влюбва често и нахално все в омъжени жени. Самотата обаче не й тежи. Дори предпочита да живее сама, защото е убедена, че въображението й функционира по-добре, когато не трябва да говори с някого. Освен това винаги може да разчита на компанията на бутилка добър скоч или джин и дузината си котки. Единственото, което различава коледния й домашен запой от всеки друг такъв, е тостът, който си казва на глас и който всяка Коледа е един и същ. Но преди да прочетете текста на този тост, публикуван в един от личните дневници на писателката, моля, запознайте се с героинята на този разказ.

Всяка сутрин, след като се събуди, Патриша подрежда на нощното си шкафче чашата с горещо кафе, пепелник, цигари, кибрит, кесия с няколко понички, купени предния ден, и порцеланова чинийка с пудра захар. Сяда на леглото, пие кафе, пуши 3-4-5 цигари и изяжда поничките, топейки ги в захарта. После, на път за кабинета си, изпива един голям скоч и сяда пред тежката си пишеща машина Olympus (толкова тежка, че в един свой разказ Патриша за забавление пречуква главния си герой с такава машина – стоварва я върху главата му и той става на пихтия). Пише в продължение на приблизително 4 часа или до около 2000 думи. През това време бутилката скоч задължително е преполовена. После мис Хайсмит обядва пържени яйца с бекон – единственото нещо, което може сама да си приготви и което не й отнема почти никакво време. Към 15-16 ч. следобед взема свещената бутилка и каквото е останало в нея и си ляга в леглото, за да я довърши. И така 50 години.

Домът на „черната кралица на американската литература“ Патриша Хайсмит в Тичино, Швейцария, където тя прекарва последните 14 години от живота си, е – меко казано – необикновен. 200-годишна ферма, насред която се издига нещо като модернистичен бункер, приличащ досущ на описаната в първия й роман „Непознати във влака“ къща на героя й архитект Гай Хейнс. И макар че в книгата тя хладнокръвно убива Хейнс, изпълвайки се с презрение към него, защото винаги симпатизира на убиеца, не на жертвата, къщата му се запечатва в съзнанието й. 30 години след публикуването на романа тя успява да я материализира и да си я подари.

Писателката се премества в Швейцария през 1982 г. – заради данъците, разбира се, но и кантонът Тичино буквално я хваща за гърлото и й заповядва да остане. Тук през една трета от годината въобще не прониква слънце и тази особеност на местния климат осигурява на Патриша живителния мрак, от който се нуждае толкова силно, колкото обикновените хора – от светлина. Освен това в суровия пейзаж наоколо тя като в огледало вижда себе си – величествени в грозотата и страховитостта си каменни зъбери с вкопчили се тук-там в тях дървета, все пак устремени към слънцето. Така и не успява да измисли история с ужасяващо убийство, чието действие да се развива в Тичино. Е, измисля една, но с големи мъки. Хайсмит е известна с това, че винаги разполага сюжетите на романите си на истинските адреси, на които е живяла самата тя или нейни любовници. Най-експлоатирани в това отношение са родният й дом в Тексас и апартаментът й на „Гроув Стрийт“ 48 в Гринидж Вилидж, както и въобще целият Гринидж Вилидж, където живее на различни адреси в продължение на около 40 години. А да не говорим за апартаментите на многобройните й любовници, побрали планини от фантомни трупове, родени в адската фантазия на Патриша! Градовете – свърталища на грехове и пороци – са съвършеният фон за убийства, но тук, в Тичино, всичко е различно. Тук тя се чувства спокойна и някак сигурна – като охлюв в черупката си.

„Убийството – пише тя в дневниците си – е нещо като форма на притежание. Макар и за един-единствен момент ти притежаваш изцяло вниманието на човека, в когото си влюбен.“
Най-после разполага с достатъчно място за всичките си вехтории и съкровища – хилядите томове с дневници, които води старателно още от 15-годишна възраст, тук са нейните ексцентрични домашни любимци – стадо от около 300 охлюва. (Патриша ги обожава и веднъж дори се появява на тежкарско парти в Манхатън с голяма пътническа чанта в ръка, а в нея – около стотина от най-приближените й охлюви и кочан зелена салата, за да ги нахрани. „Компанията ми за вечерта“ – казва на домакините.) В Тичино са и котките, другата й предпочитана компания, сродните й души. А също и собственоръчно нарисуваните портрети на домашните й любимци. Ходи на курсове по рисуване при местен художник и изведнъж разбира, че ако някога нещо е правила с любов, а не със страстен ужас, то това е именно рисуването. И тежко и горко на всеки, дошъл й на гости, който си позволи да не каже поне една добра дума за картините й.

Впрочем, тежко и горко изобщо на всеки, дошъл й на гости. Тя ще му осигури всички удобства, освен едно – храна. Понеже мис Хайсмит се храни основно с кафета, цигари и скоч, макар и в обратен ред. Журналистка, посетила писателката в Тичино за уикенда, разказва, че единствената храна, която зърнала през двата дни, прекарани там, била „зловещо изглеждащо парче шунка на дъното на зловещо изглеждаща тенджера“. Едва не умряла от глад.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР