Британия - приказка без край

Да се опиташ да опишеш дори една стотна от онова, което Британските острови предлагат като природа, исторически забележителности и култура, в няколко страници, напомня за онзи незабравим разказ на Арт Бъкуалд „Лувърът за четиридесет минути“

Боряна Джанабетска 24 January 2018

Стоунхендж

Снимка: Боряна Джанабетска

Боряна Джанабетска е основател и собственик на издателство „Еднорог“, което на 13 ноември ще навърши 20 години – щастлива годишнина, колеги! Самата Боряна е преводач от английски и немски и нейното име стои под преводите на знакови за издателството автори като Дона Тарт, Бил Брайсън, Джеръми Паксман, Хилари Мантел. С логото на „Еднорог“ сме чели на български и произведенията на Орхан Памук и Филипа Грегъри. Боряна Джанабетска е дългогодишен приятел на EVA, който сега влиза в ролята на наш гид из Обединеното кралство, на чиято история и култура е тънък познавач.

Да се опиташ да опишеш дори една стотна от онова, което Британските острови предлагат като природа, исторически забележителности и култура, в няколко страници, ми напомня за онзи незабравим разказ на Арт Бъкуалд „Лувърът за четиридесет минути“. Спомням си обаче, че навремето ми се беше наложило да готвя експозе за британската литература (изобщо!!!), което не трябваше да продължи повече от двайсет минути – напълно изгубена кауза. Освен това открай време съм любител и застъпник на изгубените каузи, затова – започвам.

Съвсем в духа на скъпия на сърцето ми Бил Брайсън този пътепис ще бъде букет от спомени за една страна, съхранила нещо, което много други са изгубили – съхранила старинното си вълшебство, чара на този прекрасен и невъзпроизводим на друга почва британски understatement, все още опазваща и почитаща старините и историята си – бурна, кървава и драматична; страна на меката, дискретна прелест на Юга и суровата красота на Севера, на шипките по крайпътните плетища и мрачните руини на замъци и манастири, на една пулсираща незаспиваща магична столица, на драматични бурни крайбрежия и кротката сънна красота на селца, сякаш излезли от минали столетия – накратко, дами и господа, Великобритания.

артистичната колония Сейнт Айвс

И ще започнем от нейния „Край на света“, от най-югозападната точка на бруления от морските ветрове Корнуол, дом на храбри моряци и свърталище на пирати, обитаван от хора, които и до днес се борят с ветровете, привели в невъобразими форми дръвчетата, осмелили се да израснат по бреговете, на неповторима природа, вдъхновила незабравимата Дафни дю Морие (и безброй други автори, но творчеството на Дю Морие е апотеоз на Корнуол), полуостровът, на който се издигат древните руини на Тинтаджъл, замъкът, в който според преданието се е родил крал Артур. И пак тук сред рози и горички се гушат селцата, вдъхновили сценаристите на „Убийства в Мидсъмър“, пак тук е очарователната непокътната от времето артистична колония в градчето Сейнт Айвс, основана в началото на двайсети век. Това, разбира се, е малка част от предлаганото от Корнуол, но за моята непоправимо романтична душа беше достатъчен повод да мечтая да се озова там.

Няма да се спирам подробно на факта, че за да се доберем до този заветен „Край на света“, се наложи да пътуваме с кола, което за хора, свикнали с движението вдясно, е източник на допълнителни емоции. Ще отбележа все пак, че след като взехме колата под наем, съпругът ми, още излизайки от паркинга на фирмата, влезе със замах в насрещното движение, а аз видях носещия се насреща ни пощенски камион и ужасените физиономии на хората в него. След като се разминахме на косъм и предложението ми да се откажем от всякакъв Корнуол и да си останем на спокойствие и най-вече живи в Лондон беше отхвърлено, потеглихме триумфално на запад. Като казвам триумфално, значи триумфално – първоначално се движехме със средна скорост от 20 километра в час и на магистралата в лентата за най-бавно движение (тоест крайно ляво) зад нас се беше събрало потресаващо шествие от коли. Това, че не чух дори един клаксон, за мен е източник на удивление до ден днешен. Вероятно на Острова са свикнали с озадачени от движението туристи – и все пак.

И така, пълзейки в подобно достолепно темпо, след кратко отклонение към величествения, съхранил загадката си Стоунхендж, се добрахме до първата спирка по пътя ни към Корнуол – място, което е безспорен обект на туристически интерес, но при правилно проведена стратегия все още може да разкрие пред любителя на мистерии, руини и красива природа истинския си чар. Гластънбъри, известен не само с рок фестивала, но и като мястото с откритите останки на британски племенен вожд и съпругата му, които може да са и истинският крал Артур и неговата Гуиневиър; мястото на великолепен и разрушен, по времето на Тюдорите, разбира се, манастир, издигнат там, където според преданието Йосиф Ариматейски, пристигнал на Британските острови след кръстната смърт на Христа, забил тояжката си и тя пуснала корени и разцъфнала – издънка от този глог все още цъфти всяка година в двора на манастира и всяка година по Коледа клонка от глогината се поднася на британската кралица. Гластънбъри, издигнат на мястото, където в друго време, когато морските води са стигали до това място на Съмърсет, се е намирал вълшебният остров Авалон – и може би, ако успеете да преминете през мъглите на времето, ще намерите пътя към него…

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Верен читател
26 January 2018, 08:03

Много приятен пътепис. Благодаря за него на г-жа Джанабетска. Смятам да прочета двете книги на Бил Брайсън по същата тема. С интерес ще очаквам следващи материали, посветени на Великобритания.

ТВОЯТ КОМЕНТАР