И тъй като пишещата тези редове поради слабостта си към изгубени каузи има честта да е член на континенталната група на Рикардианското общество – дружество на застъпници на невинно оклеветения крал, чиито ръководители имаха решаваща роля в намирането на останките на краля и полагането им в гроб в Лестърската катедрала, ще спрем за кратко в Лестър, където присъствах на една от трите заупокойни служби в катедралата над тленните останки на краля, преди той най-сетне да намери покой. Дни наред пред катедралата се точеха нескончаеми опашки от хора (имаше и туристи, но предимно англичани), дошли да се поклонят пред останките на краля, които чакаха търпеливо с часове. Опашката се виеше до безкрай по тесните улички на стария Лестър, доброволци разнасяха чай и бисквити, а статуята на крал Ричард беше отрупвана ден след ден с белите рози, които са символ на династията Йорк. Да, битката с клеветата е може би най-изгубената сред изгубените каузи, но това не означава, че не бива да я водим. А това, че през същата година, в която тленните останки на крал Ричард най-сетне намериха покой, отборът на Лестър стана шампион на страната по футбол – да си го тълкува който както иска.

И тъй – нагоре, нагоре през острова, към прекрасната, едновременно сурова и романтична Шотландия. През меката прелест на пограничните земи, където се издига имението на един от най-вдъхновените творци, възпявали Шотландия, сър Уолтър Скот, издъхнал край прозореца на дневната, с очи, вперени в красотата на любимата му страна. Към неповторимия готически чар на Единбург, жизнената, безкрайно красива столица на Шотландия, приютяваща всяка година един от най-вълнуващите фестивали на изкуствата, когато цял Единбург е театър, живопис и литература. Единбург, в чиито тесни улички вечер сякаш всеки миг можеш да се сблъскаш с мистър Хайд, второто „аз“ на благоприличния доктор Джекил. Над прекрасните градини на Принсес Стрийт се издига суровият старинен замък, а още по-нататък над града бди хълм, чийто силует напомня полегнал лъв – хълмът, наречен „Тронът на Артур“.

Близо до Единбург се намира Рослин с прочутия загадъчен параклис с двете колони – колоната на майстора и колоната на чирака, – неописуемо красив, особено ако успееш да го видиш, избягвайки туристическата вълна, заливаща го след появата на романите на Дан Браун.

Продължаваме нататък, към красивите брегове на езерото Ломънд, възпявано в шотландските балади, край които се е сгушило селцето Лъс – винаги съм го приемала като символ на Шотландия; малките живописни къщички от суров сив камък греят от хиляди цветя. Краткото шотландско лято е повод за състезанието „Шотландия в цвят“, в което всяка година малки населени места се борят за приза за най-хубави градини. На север, на север – към Сейнт Андрюс, университетски град с руини на стара катедрала и основан през 1784 година голф клуб; мястото, където започва връзката на Кейт Мидълтън и принц Уилям, и двамата студенти тук, и нататък – към планините, приютили суровите шотландски бойци след потушаването на двете якобитски въстания, когато Стюартите остават само легенда, а местният език и дори носенето на килт са забранени от закона. Към Гленкоу, сцена на едно от най-кървавите кланета в историята на Шотландия (трийсет и осем души от клана Макдоналд са избити през нощта от хората на служителя на английската корона Робърт Кембъл, на които са дали подслон; до ден днешен представители на клана Кембъл не са добре дошли в някои местни кръчми). И по-нататък, към малко прекалено туристическото Лох Нес и далеч по-красивия Инвърари, където по зелените морави, в сянката на херцогския замък, обитаем, но отворен за посетители, пасат огромните тежки шотландски крави, но има и ферми за минипонита. Към Оубън, който е отправна точка не само за уиски турове, но и за фериботите, отвеждащи към легендарния остров Айона – мястото, на което свети Колумба, донесъл християнството по тези земи, е основал първия си манастир.

А колко неща пропуснахме – замъците, свързани с трагичната история на кралица Мери Стюарт; невероятната ботаническа градина на Единбург; прекрасните острови по западното крайбрежие; мостовете на река Форт; замъка Стърлинг; гроба на крал Робърт Брус, разбил англичаните при Банокбърн и извоювал независимостта на Шотландия...

Казвам не сбогом, а довиждане на Британските острови – и дано приказката продължи безкрай.