„Малък голям живот”: Мат Деймън между утопията и антиутопията

Свикнахме да гледаме Деймън в свръхкомерсиални парчета (поредицата за Джейсън Борн, „Тор: Рагнарок”), фантастики („Марсианецът”, „Интерстелар”) и пълни фентъзи недоразумения („Великата стена”). В „Малък голям живот” („Downsizing”) на реж. Александър Пейн той най-после прави нещо различно

Ирина Иванова 18 януари 2018

„Малък голям живот” прилича на... светъл кошмар. Хем забавно, хем страшничко някак (за съжаление към края става и доста досадничко, та си казваш: май по-добре беше като кошмар). Група учени откриват начин да спасят планетата от екологичните проблеми, които човечеството й докарва, като създават серум, който смалява хората и ги прави педя човеци – буквално. По този начин те се нуждаят от значително по-малко суровини и генерират многократно по-малко отпадъци. Процедурата е по желание, но е силно рекламирана, тъй като когато си педя човек можеш да си позволиш разкошна педя къща, за каквато в „големия” свят можеш само да мечтаеш, почивки, бижута и т.н. Освен това не пропускат да те мотивират, напомняйки ти, че по този начин спасяваш планетата. Между другото, режисьорът Александър Пейн има малко по-различна гледна точка към порива на хората да спасяват планетата и тя се съдържа в изречението: „Не спасяваш планетата, спасяваш себе си”.

Мат Деймън е в ролята на обикновен човечец, който с обикновената си работа и обикновените си способности разбира, че никога няма да осъществи своята и на обикновената си жена мечта за нова, по-голяма и по-хубава къща. И двамата решават да се подложат на така модерната процедура и да заминат завинаги за страната на лилипутите. Нещата не се развиват по план, докато в един момент нашият малък голям герой среща колоритен тип сърбин (Кристофър Валц в нетипична за него сатирична роля, но който си го може, си го може) и той го вкарва в голямо приключение с място на действието – Норвегия. Извън всяка логика, но точно по време на приключението филмът става опасно скучен, а финалът е натъпкан с поуки до козирката.

Ще ви споделя някоя и друга поука: 1. Carpe diem! Т.е. Живей днес! Обичай днес! Не бленувай за къщи и уреден живот! Радвай се на това, което имаш днес!; 2. Малките неща са големите неща!; 3. Не се връзвай на уж приятели, дето вече са се минали и искат и ти да се минеш като тях! 4. Безсмъртният съвет който Магарето от „Шрек” отправя към припадналия Шрек: „Шрек, ако видиш тунел от светлина, моля те, не влизай в него!” В „Малък голям живот” и двата "тунела", в които героят влезе, май водеха към все по-голяма и по-голяма илюзия. Както вероятно се досещате, последните две поуки може би не са съвсем вплетени в текста на филма, но човек по косвен път достига до тях.

Филмографията на Александър Пейн – „Отбивки” (чудесен филм!), прекрасният черно-бял „Небраска” (с „Оскар” за актьора Брус Дърн), „Относно Шмид” с Джак Никълсън и др. – не е най-зашеметяващата, но пък показва постоянството на режисьора в това да балансира между доброто комерсиално кино от една страна и независимото от друга. Сръчност и занаятчийство, комбинирани с артистизъм и провокация. Нищо неочаквано, но и нищо под очакванията – това е киното на Пейн. Повечето му филми носят тези белези. Без „Небраска”, чиято сурова и поетична визия го издигна над останалите.

"Малък голям живот" не е най-добрият филм на Пейн поради няколко причини, най-вече от сценарно и монтажно естество (ритъмът, особено във втората половина, е тромав и нескопосан и те кара да очакваш финала, а не какво ще се случи по-нататък). Въпреки това филмът е запомнящ се преди всичко със света, който изгражда пред очите ни и който е на ръба между утопията и антиутопията. Това именно, както и ролята на Деймън като "малък човек" в буквален и преносен смисъл, са най-интересните моменти.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР