Милен Цанов е съсобственик на една от най-добрите кетъринг компании у нас Red Devil Catering и на първия въздушен ресторант, а Ади е пионер в професията сватбен агент, създателка на локацията за събития Adi’s Cook and Book. Три години след срещата с болестта двамата живеят различен живот. Вместо обикалящите света по следите на най-вкусните храни, каквито бяха, сега срещнах една двойка атлетично изглеждащи хора. Милен е по-слаб с 50 кг, Ади – с 32. Класират се все по-високо и по-високо в състезания по триатлон, водят семинари и уебинари на здравословни теми, имат две фейсбук групи за здравословен начин на живот, блог, четен, по думите им, от над 380 000 души от 54 страни, сред които САЩ, Германия, Италия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Сингапур и канал в ютюб с името „Удоволствието да бъдем здрави“. Ето как е започнало всичко.

Прехапах си езика – разказва Милен – и раничката не минаваше с месеци. След нея се появи друга, която започна да расте. Сънувах, че съм болен и се потя, а беше октомври, хладно време. Тълкованието на един съновник беше вероятност за рак. Не че вярвам в тези неща. Аз съм позитивен и решителен човек, но реших, че нямам време за страхове, и отидох да се изследвам. След биопсията в коридора на болницата докторът ми съобщи, че имам рак. Припаднал съм. Свестих се на една пейчица и започнах да разпитвам какво да правя, защо, имам ли време. Бях блокирал. Обливаха ме топли вълни. Лекарят доста спокойно заяви: „Понеделник те приемаме, вторник ще изрежем 6-7 см около тумора.“ Ама това е целият ми език! Ми нали ти спасяваме живота! Оставали ми шест месеца. Изкупих всички възможни книги за алтернативна медицина от „Славейков“ – тридесет и няколко... И за миг не съм се колебал за пътя на лечение.

Ади: Аз разбрах чак след два дни. Изглеждаше напрегнат. Отдавах го на многото работа. Не бяхме почивали от години, освен няколко уикенда през годината, и то с чувство на вина. Все децата да са добре, родителите, колегите, приятелите, а ние – най-накрая. Една сутрин му заявих: Ако има нещо, казвай... Бях настроена дори грубовато, защото и моята нервна система не издържаше от работа. Той седна, взе ми ръката. И като го изръси... Всичко в мен се срина.

Милен: Бездната те поглъща в такъв момент.

Какво бихте посъветвали хората, изправили се пред подобна новина?

Ади: Първо да разпитат подробно за поставената им диагноза.

Милен: И да решават, след като са се информирали. Единственият начин за диагностика е биопсията. Важно е резултатът да се коментира от няколко специалисти. Аз се консултирах с 9 – седемте най-добри хистолози в България, един в Турция и един в Германия. В Турция ми предложиха изследване на ПЕТ скенер, но бях чел много и знаех, че това означава да ми вкарат в организма изотоп – силно токсично вещество. Той е сладък. Паразитите обожават сладко. И като консумират, започват да светят. Процедурата струва 2000 евро – да натровиш организма си с тежки метали, които не можеш да изчистиш с години.

Лекарят, когото убедих да ми направи макробиопсия – да изреже само онази част от езика, която е раковите лезии, а не целия, на мой риск и отговорност, ме посъветва да не ходя на ядрено-магнитен резонанс, за да не се подлагам на облъчвания, но в Турция ме подложиха на такъв.