Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Деяна Ангелова 25 февруари 2018

Снимка: Instagram

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Деяна Ангелова и "Нейните 7"

„И баща ми казваше:
– Когато ти е тъжно и имаш проблеми,
когато имаш мъка на сърцето, сине,
ела си на село, да станеш мъничък, да станеш дете…
да тръгнеш от никъде…“

Попаднах на този цитат, част от изказване на един от героите в документалния филм „Резерват Северозапад“. Докосна ме, защото знам какво е усещането – да се почувстваш толкова мъничък, че да станеш отново голям, завръщайки се там, откъдето си тръгнал, където е минало детството ти, където всеки завой на пътя, всяка ограда, всяка стая, къща, местност са пълни със спомени... Какво друго ме кара да се почувствам достатъчно малка, за да смаля гигантските си проблеми, да преобърна сърцето си и да го пречистя от тъгата на ежедневието, да тръгна отново от никъде, да намеря отново пътя си. Ето Моите 7:

- Безкористната, невинна, искрена и закачлива усмивка на дъщеря ми, която е толкова голяма и заразителна, че винаги успява да се отрази в очите й, а след това и в моите, и в тези на минувачите по улицата, на пътниците в трамвая, на хората на съседната маса, на касиерката в супермаркета... Нейният смях винаги ме кара да стана „отново мъничка, отново дете“.

- Филмът, който успява така да те докосне, че да дерайлира бързия влак на ежедневието ти, за да поспреш и да осъзнаеш колко милиони други различни влакове пътуват във всевъзможни посоки, всеки натоварен със своите „тонове проблеми и безпътица“, всеки с мисълта, че е единствен на пътя. А всъщност релсите са едни и същи. Наскоро пак гледах „Часовете“ и влакът ми пак дерайлира.

- Прегръдката на съпруга ми, която сякаш е отлята по моето тяло. Всичко си идва на мястото, когато се сгуша там.

- Приятелският жест, обаждане, изненада, докосване, които в най-неочакван момент ти дават втори чифт крила, защото каквото и да става - не си сам, дълъг път сте извървели заедно и още много има да вървите.

- Музиката, саундтракът на живота ни, онази песен, която като с игличка бодва големия балон на ежедневните проблеми, за до го спука с гръм и трясък и да остане само мелодията, вашата, любимата... Всеки си има песен-игличка, нали така?

- Старият албум със снимки, от който сякаш те гледа нечий друг живот, други спомени, други очи и лица. Никой не прави хербарий от тъжни спомени.

- Завръщането. Без значение къде и към кого. Нямо нищо по-хубаво от това да има къде и при кого да се завърнеш. Завръщайте се.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР