Райна Косева от рода на летящите хора

На три годинки в скута й дъщеря й „пилотира“ малък самолет. А по-малките близнаци вече научават какво е график на полетите и какво е дисциплина. Но как се случват нещата, ако ти се обадят от детската градина, че детето ти е с температура, а ти си в Париж? Една уникална жена, за която няма невъзможни неща, пред EVA

Лилия Илиева 05 март 2018

Снимка: Светослав Караджов

 

Необходими ли са определени качества за твоята професия, които мъжете притежават, а жените – не?

Не. Важното е да бъдеш физически здрав, да имаш познания по определени предмети. Минаваме доста обстоен авиолекарски преглед, целодневен психотест, в който има тестове, игри на компютър. Това не е нещо, което жената не може. Разбрах защо е мъжка професия сега, когато имам деца. Едно е да си в офиса от 8 до 17 ч. и ако ти звъннат от детската градина, че детето ти е с температура, да запалиш колата и да го вземеш. На мен не могат да ми се обадят, защото телефонът ми е изключен по време на полет, не мога да отида да взема детето, когато съм в Париж. Хубавото е, че колегите от България Ер са много толерантни към нас и имаме възможност с мъжа ми да се разпределим така, че докато аз съм във въздуха, той да е на земята при децата.

Летяла ли си в изцяло женски пилотски екип?

На еърбъса имаме жена пилот и жена втори пилот. И те са летели заедно в екипаж. При нас на ембраера нямаме жена командир. И двете сме втори пилоти и няма как да летим заедно.

Като бивш спортист имам режим и децата ми от родилния дом също биват научавани кога се яде, кога се спи. И тримата са в отделни стаи от раждането.
Имаш ли професионални изкривявания?

Дори когато не съм на работа, а съм някъде навън, ако мине самолет, поглеждам да видя кой е, защото знам разписанието. Другото ми професионално изкривяване е, че не мога да закъснявам, закъсненията ме ужасяват. Когато си пилот, трябва да си абсолютно точен.

Никога ли не си закъснявала?

За работа – категорично никога. За по-маловажни неща сигурно се е случвало. Сега с трите деца имам нова тактика. Обяснявам на хората, че единият ще ми се оповръща, другият ще се наплюе, третият ще се омаже и предлагам да се видим около определен час. Навсякъде си правя разчет на времето, това може би е професионално изкривяване.

Какви стресови ситуации си имала във въздуха?

Да шофираш в София е доста по-стресово от това да летиш. Стресови ситуации в самолета не съм имала. След студентските ми години ме наеха в карго фирма, където пренасяхме поща на DHL и TNT с малки самолети. При излитане ни изгасна единият двигател, което е много опасно, защото си близо до земята с малка скорост. Но ние на шест месеца минаваме през тренажори, на които тренираме всякакви ситуации. Действахме според това, което сме тренирали – върнахме се обратно, кацнахме, самолетът остана на летището за ремонт. Нямаше време да се стресираш, а и като знаеш какво да правиш...

На колко години ви пенсионират?

Като събереш определен брой точки и години, може и към 50. След 65 трябва да се откажеш от авиацията задължително. След този праг може да летиш само на някакви малки самолети.

Като те слушам, не ти се спира особено с летенето.

Имам намерение да летя тук, в България Еър, докато съм здрава, права. Много ми харесва малката авиация и като край на кариерата си искам да бъда инструктор на малък самолет. Много е готино! Там никой не става в 4 часа, защото никой нормален курсист не си записва такъв час. Вечер след залез не се лети. И е много красиво. Нашата работа също е красива, но е свързана със спазване на разписание, съобразяване със слотове. Има своите особености, работа като всяка друга. И в същото време е най-красивата работа на света. Като дойда тук в 4 часа сутринта и е суперстудено, и излетя, и видя един изгрев, забравям за всичко.

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Ива
06 март 2018, 13:52

Да е жива и здрава Райна! Чудесно интервю и много поучително!

ТВОЯТ КОМЕНТАР