Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Милена Попова 04 март 2018

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Милена Попова и "Нейните 7"

Дума на седмицата: късметизъм (късмет + оптимизъм)

1. Затрупана под снежни и житейски преспи, тази седмица осъществих любимото си бягство - сгуших се под топло одеяло и потънах в любими филми. Изгледах един след друг 5 (не наведнъж, разбира се) филма на моя любим Алмодовар. Той е истински магьосник на филмовия разказ. И такъв колекционер на необикновени таланти! Една от любимките му е и моя - Роси де Палма. Ако веднъж сте я зърнали, няма да я забравите. Лицето й сякаш е направено на компютър с онези програми, които деформират чертите и създават образ между карикатурата и шаржа. По критериите на пластичния хирург д-р Енчев лицето й е грозно, много грозно, в него няма дори милиметър симетрия. Ако питате Алмодовар обаче, Роси де Палма е съвършена, защото е пълна с живот. А той, животът, както всички научаваме в един момент, е толкова "несиметричен". Алмодовар срещнал за пръв път Роси де Палма в кафене. Тя припечелвала със своята музикална група, наречена "По-лошо не може да бъде". (Явно е имала и чувство за хумор.) Режисьорът видял в нея една от своите героини - дръзки, пълнокръвни и напълно шантави жени.

Роси де Палма участва в 63 филма, има десетина награди, била е муза и модел на Готие и Мюглер, снимала е реклами за Кристиан Луботен, има дългогодишна връзка с един от най-красивите испански актьори, но две деца от друг мъж, собствена парфюмна линия и дори преди три години беше част от журито на кино фестивала в Кан.

Много по-красиви от нея актриси, нелишени от талант, не могат да постигнат и една стотна от нейния успех. Защо? Какво повече от тях има Роси де Палма, освен че се е оказала на точното място в точното време?

2. Как какво - късмет, отсече моя позната, на която зададох същия въпрос. Моята позната не харесва Роси де Палма, ама никак, намира я и грозна, и вулгарна. Повечето хора като моята позната имат същата представа за късмета: късметът е онова, което обяснява успеха на хората, които не харесваме. Тази философия лежи върху убеждението, че късметът изобщо не зависи от нас, а от благоволението на Съдбата. Просто трябва да го дебнем и да го уловим, както ловецът улавя в своите капани дивото животно. И така от векове човечеството конструира капани за ловене на късмета - от езическите амулети до Националната лотария. (В тази вековна битка за късмет са пострадали черните котки, някои божества и определени числа, даже дни от седмицата, но пък са изградени толкова печеливши маркетингови стратегии като фън шуй например.)

3. Аз не вярвам, че късметът е птиче, което каца на рамото рядко (или не каца) и изобщо няма никаква връзка с нас, с това какви хора сме, как постъпваме с другите, дали градим или само използваме и разрушаваме. Мисля си, че късметът е просто едно от неизвестните в сложното уравнение, наречено живот. Всеки решава това уравнение по различен начин. В моето уравнение късметът е правопропорционален на оптимизма. Винаги, когато съм преизпълнена с оптимизъм, имам и късмет. И обратното - когато ме завладява черногледство и отчаяние, късметът бяга от мен. Надявам се разбирате, че не говоря за печалба от тотото, а за късмета да бъда на точното място в точното време. Да работя работа, за която съм мечтала, да срещна голямата любов, да имам истински приятели. Да не забравя и прекрасните си деца, точно тях съм виждала в мечтите си много преди да стана майка. Винаги, винаги преди да се окажа късметлийка, съм вярвала че така ще се случи, че предстоят хубави неща, дори и когато съм била на дъното, дори когато са смазвали сърцето ми. Винаги съм била оптимист по природа.

4. Намерих потвърждения на тази моя теория за симбиозата между късмета и оптимизма в едно изследване на д-р Ричард Уайзман, световноизвестен психолог, философ, автор на много книги, сред които преведената на български "Факторът Късмет. Промени мисленето си и ще промениш своя късмет". Изследвайки природата на късмета, Д-р Уайзман решава да даде обява в един от английските вестници и да помоли хора, които смятат себе си или за абсолютни късметлии (нарича ги групата на постоянно щастливите), или за абсолютни неудачници (групата на постоянно нещастните) да му се обадят. Намират се стотици доброволци, които с течение на годините стават хиляди и които д-р Уайзман интервюира и моли да участват в различни психологически експерименти. В един от тези експерименти двете групи е трябвало да преброят снимките в един вестник. На втората страница сред текста е било вплетено следното изречение, достатъчно голямо, макар и скрито, за да може да спре вниманието: "кажи на водещия, че си видял това и спечели 250 лири." Докторът е следил внимателно лицата на броящите снимки. Тайното изречение било забелязано предимно от хора от групата на "щастливите". Заети да броят, "нещастните" като правило го пропускали. Ето как Уайзман го обяснява: нещастните хора са песимисти, те се вглеждат прекалено много в онези детайли, които ги натоварват и напрягат и това нарушава способността им да забележат неочакваното. Затова пропускат много възможности. Отивайки на парти с цел да намерят идеалния партньор например, те са толкова напрегнати, че пропускат възможността да намерят просто добри приятели." Може да се каже и така: заети да препускат към целта, някои хора пропускат да се порадват на слънцето по пътя и да намерят това, което наричаме случаен късмет. Защото не вярват в него.

5. "Оптимизмът е стратегия. Ако вие не вярвате, че по-добро бъдеще е възможно, вие никога няма да направите крачка, която ще доведе до по-добро бъдеще. Ако вие считате, че няма надежда, няма и да има. Изборът е ваш." Думите са на големия интелектуалец, писател и философ Ноам Чомски. Ако Сюзън Бойл не е имала надежда, че един ден ще пее на голямата сцена, и не е била абсолютен оптимист, тя не би се явила в Britain's Got Talent преди 9 години. "Винаги съм искала да пея пред голяма публика. Ще я накарам да закипи", каза тогава тя преди да запее. Спомняте ли си безработната шотландка от малко градче, грозноватата, безформена, развлечена 45-годишна жена с оредяла, лошо боядисана коса? Спомняте ли си отегчените и скептични (и силно критични) погледи на британското жури, с които я посрещнаха? До момента, в който Сюзън Бойл запя. Знаете ли какво изпя тя? "I dreamed a dream" - "Сънувах мечтата си". Няколко месеца по-късно това стана име на първия й албум. Девет години по-късно суперзвездата Сюзън Бойл има продадени 25 милиона копия от дисковете си, спечелила е милиони, но живее в родния си град, пее в църковния хор и раздава по-голямата част от състоянието си за благотворителност. Не знам дали е щастлива, но със сигурност никога не е губила оптимизма си, поне така твърди.

6. Не искам да ви убеждавам повече в моята теория. Оптимизмът е способността да мечтаем и ако можем да подхранваме тази способност, животът ще изглежда съвсем, съвсем различен. Отивам да сънувам мечтата си, защото това е най-добрият начин да преборя надигащия се в мен песимизъм, резултат от зяпане на телевизия в свободното време.

7. Е, когато ме завладее този песимизъм, разбира се, че и аз прибягвам до тайни ритуали за примамване на късмета и "мантри", с които да се накарам да стана от леглото и да изляза навън, в големия студ сред толкова много гневни хора. Сред тези ритуали освен филмите, е и любимата ми музика. Мога да ви пожелая късметизъм с песен на Барбара Стрейзънд - грозното момиченце, което никога не повярвало на майка си, че с тази външност няма да постигне нищо. И която в началото на кариерата си изпя “I am a cockeyed optimist”, което може да се преведе като "аз съм един безобразен оптимист" (има и игра на думи, тъй като cockeyed означава и несиметричен, неправилен, разкривен, безформен). Предпочитам обаче днес друга моя любима песен, с която ви пожелавам много, много късметизъм. Песента на двама големи музиканти, които са имали късмета да бъдат на точното време в точното място и да създадат вселена от сгряваща душата музика. Ела Фицджералд и Луис Армстронг: Dream a little dream of me - Помечтай малко за мен.

 

 

 

1 КОМЕНТАР
1
Лия
06 март 2018, 13:14

Много хубав текст, благодаря!

ТВОЯТ КОМЕНТАР