Джендърът нива

Гузел Яхина е приказна разказвачка, историята й е пълна с текстури, звуци и миризми, с автентични детайли. За „Зулейха отваря очи“ никому неизвестната писателка получава наведнъж три от най-престижните литературни отличия в Русия

Адриана Попова 07 март 2018

Харесвам заглавията изречения – „Атлас изправя рамене“, „Вероника решава да умре“, „Отива една жена при лекаря“, а сега и „Зулейха отваря очи“. Те са като подгряваща група, събуждат апетита ми за истории.

В „Зулейха отваря очи“ (ИК „Колибри“) на пишещата на руски авторка от татарски произход Гузел Яхина историята тръгва плашещо – с разкулачване в татарско село през 30-те години на 20 век. Зулейха е младата зеленоока съпруга на възрастния Муртаза, който я бие повече, отколкото я обича. Тя е виновна, защото и четирите им дъщери са починали веднага след раждането. А син, продължител на рода, не се задава. Къртовски труд и постоянен тормоз от мъж и свекърва, плюс съветска власт без електрификация, е положението, с което съпругата изглежда напълно примирена. Тя и не познава друго. Научена е от майка си, че жената е нива, на която орачът идва, когато си поиска, и я оре, докато има сили. И не бива нивата да противоречи на орача. Ето нещо, което съставителите на истанбулската конвенция са пропуснали – джендъра нива.

Нивата обаче изведнъж остава без орач, когато разбеснял се червеноармеец, дошъл да разкулачва татарското село, убива мъжа на Зулейха. И тя е запратена сама на пътешествие до ада – първо с ужасни конски вагони, които познаваме от филмите за депортацията на евреите към концлагерите, из половината огромна страна, после с пробит шлеп по Ангара, където за малко не умира, и накрая е стоварена с шепа врагове на съветската власт насред тайгата. И играта на сървайвър започва. Само че е истинска, който губи, е труп. Без подходящи дрехи, сечива, храна – заточениците трябва да оцеляват.

Парадоксално, оставена без опеката на семейството си, в най-нечовечните условия – зверски студ и зверски глад, когато дори брезовата кора е храна, а врялата вода със сол тържествено е обявена за супа, Зулейха отваря очи. Метафорично е, разбира се, но тук ги няма плакатните изображения на соцлитературата и нейния капиталистически аналог Айн Ранд. Гузел Яхина е приказна разказвачка, историята й е пълна с текстури, звуци и миризми, с автентични детайли – вероятно в резултат на сериозни проучвания. Тя не се страхува да вкара в нея същества от татарската митология. Никое от тях обаче не може да се конкурира по жестокост с червената власт, вероятно затова в сибирската тайга Зулейха не открива дракона аждаха, човекоядката жалмавъз или таласъмите иясе, както и вещицата кръвопийца убърлъ карчък. Там заедно с нея е дошъл само огромният призрак на свекърва й, за да я измъчва и обвинява в безчестие.

Но Зулейха отваря очи и насред Сибир открива, че между мъж и жена може да има любов, а не само бой и зоология. Открива разликата между това да прегръщаш син и да прегръщаш любим. Открива, че може да ловува по-добре от мъжете в огромния лес, че може дори да уплаши мъж. Джизъс, какво стана с бившата нива?

„Зулейха отваря очи“ е дебютният роман на родената през 1977 г. в Казан Гузел Яхина. За него никому неизвестната писателка получава наведнъж три от най-престижните литературни отличия в Русия: националните награди „Большая книга“, „Ясная поляна“ и „Книга года“, както и наградата „Сирано“ на френското издание Le Courrier de Russie. Правата за издаването на книгата са откупени в над 25 страни.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР