Осмомартенският роман на семейство Кинг

Адриана Попова 08 март 2018

Ако сте се чудили докъде са я докарали в Америка с феминизма... Много са напред. Много, много напред, умножено по още малко. В кошницата* с доказателства слагам и новия роман на Стивън и Оуен Кинг „Спящите красавици”. В него империята Кинг използва всичките си познати трилър оръжия, но прокопава тунел и към една утопия – свят, в който нито един мъж, нито Иисус Христос дори, не прекъсва женските разговори.

В романа светът е нападнат от ужасна епидемия, сънна болест, която поразява жените. Те се обвиват в нещо като пашкули и тежко и горко на „принцовете”, които се опитат да разкъсат пашкулите и да събудят спящите красавици. В началото на епидемията в Дулинг, град някъде в Апалачите, който дори няма собствен киносалон, се появява странна дива жена, придружавана от облаци нощни пеперуди. Част от мъжете в Дулинг решават, че тя е ключът към заразата и искат на всяка цена да я разпитат... до получаване на отговор. От екипа на местния затвор, където жената е временно въдворена, смятат, че техен дълг е да я защитят. И започва да се лее кръв... защото мъжете друго не умеят. Светът, останал без жени, е започнал безнадеждно да куца. Няма кой да глади ризите и да пере чорапите, децата от мъжки пол (защото дори и женските бебета са се превърнали в пашкули) са гледани от ненадеждни възрастни съседи, в местната закусвалня пайовете вече не стават за ядене, единственото, което върви по старому, е пиенето и заяжданията в кръчмата. В един момент дори най-тъпият сред мъжете се досеща, че щом не е останал никой, който да ражда бебета, бъдещето е обречено.

В същото време отвъд едно вълшебно дърво... в някакъв джоб на времето има оцелели жени, които започват да изграждат пълноценно общество. Те сеят зеленчуци, яздят коне, събират диви плодове, готвят, шият, организират гледането на децата си, свързват елинсталации и водопроводни тръби, лекуват, дори раждат. Споделят „ресурсите си с по-малко препирни.” Водят разговори, които нито веднъж не са разтревожени „от споменавания за Клинт, Джаред, Арчи, съпруга на Канди Мешаум, Иисус Христос и за който и да било друг мъж.” Дори не ги поразяват вируси, които изглежда също са от мъжки род. В този свят няма „силен пол”, който да им налага мнението си и да ги поставя в подчиненост. Жените се чувстват добре, някои – по-добре отколкото в целия си живот досега. Е, понякога им липсва „доброто старо чукане в петък вечер”, други тъгуват по синовете си (повече) и по мъжете си (по-малко), но като цяло жените с помощта на двамата Кинг живеят в един прекрасен нов свят.

Конфликтът между половете е вътрешният двигател в „Спящите красавици” и няма съмнение на чия страна са авторите. Мъжете са обвинени във всички грехове. Те образуват рокерските банди, които тероризират градовете. Те започват войните, в които косвените жертви са жените и децата. Те организират факелните бригади за изгаряне на новите вещици - спящите пашкули, защото разпространявали заразата. Те... Те дори са способни да изкопаят басейн в задния двор, без да питат съпругите си (този казус истински вгорчава чувствата на една от иначе чудесните героини в романа към съпруга й). Те са виновни жените да влизат в затвора за убийство, защото са превърнали живота им в ад. Виновни са и затова, че харесваме алкохола: „... жените обичаха да пият, а кой ги беше научил? Други жени? Рядко.” Хм, интересно, нямам спомен от такива уроци и затова наистина не знам как на вечеря пред мен редовно се появява чаша вино...

Ако сте талантлива художничка и обичате да рисувате, мъжете са: Забрави за картините, Нана, отивай в кухнята и се заемай с тенджерите и тиганите. Сгъни ми дрехите. Изхвърли ми пепелника, а аз ще се оригна и ще легна да спя. Добре че в послеслова двамата Кинг са написали, че става дума за фентъзи, което сваля от героите необходимостта да са напълно реални. Нали сме съгласни, че жените все пак не сме такива безгласни букви, изписвани разкривено в тетрадката на живота от тези завършени егоисти - мъжете?! Или?

Този мил мъжки феминизъм направо плаче да бъде поднасян на дамите за празника им заедно с букета, купен от пазара за цветя след дълго висене в колоните автомобили, задръстили околните улички.

Не искам да подценявам майсторството на Стивън Кинг и сина му да изградят интригуващ сюжет и галерия от герои, които действат автентично в по-голяма част от книгата. Ако някой някога се е съмнявал, че Стивън Кинг може да пише, нека веднага се успокои. „Спящите красавици” е дебела цели 730 страници, но лично аз я погълнах ударно, заедно с двайсетина различни лекарствени средства, предназначени да преборят третата грипна вълна. Трилърът е налице и всъщност всичко започва с едно много кърваво двойно убийство. Нататъка има и още. Има и половин дузина свестни мъже, които да защитят жените. Струва си да отбележа интересния образ на Иви Блек – дивата жена, която сякаш слиза с асансьора директно от матриархатския пантеон. Иви (заигравката с Ева е очевидна) е млада и стара, добра и зла, по-скоро нито добра, нито зла, красива и страшна, може би не самата Богиня майка, повелителката на дърветата и животните, но нейна пратеничка, която предлага на жените живот в свят без мъже. Дали някоя от Дулинг ще поиска салатата си, подправена само и вечно със захар, ще разберете в края на книгата.

От издателство „Бард” в превод на Венцислав Божилов.

* Ако бях свястна феминистка, щях да сложа доказателствата в друг съд, а не в кошница с нейната конотация на наивност, ерго подчиненост, в някой сандък може би, до трионите и клещите. Феминизмът ми обаче е там, където са немалка част от житейските ми дела, а именно в точката, известна като Под крушата, б.а.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР