Роден в Бронкс, със смесена италианско-ирландска кръв във вените си, Абел Ферара е един от култовите режисьори на американското независимо кино, на когото дължим незабравими филми като The Killer (1979), Ms 45 (1981), „Лошият лейтенант“ (1992), „Кралят на Ню Йорк“ (1990), „Погребението“ (1996) и много други. Той ще е специален гост на тазгодишното издание на София Филм Фест и ще получи Наградата на София, връчвана от Столична община.

Абел Ферара (кръстен е на дядо си – италианец, роден близо до Неапол) прави филми от 16-годишен. „Не исках да работя във фабрика или да карам камиони, за да помагам на семейството си. Израснах пред телевизора, а и за всички деца от моето поколение, принадлежащи към работническата класа, киното бе мечтаният път към парите и успеха“ – казва режисьорът. Първия си пълнометражен филм снима, когато е на 21, творбата му носи вълнуващото заглавие „Деветте живота на мокрото котенце“ и е чисто порно. В главната... роля е тогавашното гадже на Ферара. На практика той вади от собствения си джоб 200 долара, за да плати на непрофесионален порноактьор да прави секс със собствената му приятелка пред очите му.

Филмите на Абел Ферара са мрачни и пропити с насилие, а любимите му режисьори са „паднали ангели“ като него – Пиер Паоло Пазолини (за когото той прави филм с Уилям Дефо в главната роля), Райнер Вернер Фасбиндер, Уди Алън, Стенли Кубрик. Същото важи и за актьорите, с които предпочита да работи – в неговата вечна банда твърдо влизат Харви Кайтел, Кристофър Уокън и Уилям Дефо.

В продължение на 14 години Ферара е пристрастен към хероина и дори сам се определя като „негов роб“. „Когато не си в мир със себе си и не си щастлив от това, че си жив, собственото ти тяло ти се струва най-тъпото място на света и това те кара да започнеш да го разрушаваш – с хранителни разстройства, алкохол, наркотици“. Опитва се да се освободи от зависимостта си, като работи все повече и повече, но постепенно разбира, че не може да замести наркотика с нищо, просто трябва да го спре. Тогава в живота му се появява будистката религия и го излекува. Започва да медитира и за 40 дни тялото му се изчиства от дрогата и алкохола. Вече повече от 15 години е абсолютно чист, медитира всеки ден, напуска Америка и заживява в Рим заедно с третата си (или втората, не е много сигурно) жена – Кристина, по-млада от него поне с 20 години, и малката им дъщеря. Известно е, че 66-годишният Абел Ферара има още две осиновени дъщери, но като цяло той е изключително ревнив към личния си живот.

Режисьорът е прочут с отровното си чувство за хумор и обича да казва, че вероятно е единственият, който никога няма да може да заснеме втора част на който и да е от филмите си, защото е избил всичките си герои още в първата. Не се интересува от това дали филмите му ще имат комерсиален, фестивален или друг успех. „Моят живот е доказателство, че нямам нужда от теб, за да правя това, което правя. Ако няма кой да гледа филмите ми, аз сам ще си ги гледам“ – заявява той.