Във времена на сексскандали и джендър напрежение е интересно да се проследи отношението към „забранената женска плът“, което векове наред е минирало границата между половете. На пазара има любопитна книга – изследване по темата от Диан Дюкре, която може да послужи и като феминистко оръжие, с което да се налага твърдоглавото мъжко самочувствие.

В древността наред с известните ни чудовища Сцила, Харибда, Горгона Медуза и Лернейската хидра имало и едно особено добре укрило се – матката. Според първите учебници по медицина тя ту притискала далака към гръбначния стълб, ту премазвала дробовете, предизвиквайки задух, ту атакувала сърцето и то се забързвало опасно. Имало дори случаи, когато се свивала на топка в гърлото и при отваряне на устата изскачала навън. И всичко това, когато не получавала „своето“. Сред методите за укротяване на буйстващата матка имало и доста изискани – жената трябвало да седне върху влажни, напарфюмирани със смирна чаршафи. Хипократ обаче препоръчва доста по-неприятен подход. Според него към ноздрите на жена с проблемна матка трябвало да бъде поднесена стара урина, само нейното зловоние можело да накара размирницата да се върне на мястото си.

С идването на християнството нещата не порозовели особено. Светият отец Тертулиан направо смятал, че жената е вратата, през която дяволът е дошъл на света. Налагало се дяволът да бъде обуздаван с помощта на пояс на целомъдрието. Това фешън произведение можело да представлява поръбени и изплетени от фини медни жици гащи, запечатани с испански восък и снабдени с ключалка. Ако и това не помогнело, на помощ идвали… ножиците. Женското обрязване в Африка и Азия сега ни се струва варварско, но то е било прилагано и в Европа, както и в Северна Америка като част от борбата срещу сексуалната алчност на жените. Английският лекар Бейкър Браун в края на ХІХ век практикувал отстраняване на клитора за избавяне на дамите от истерия, епилепсия и нимфомания. Всъщност установил, че въпросната ампутация лекува ВСЯКАКВИ болести при жените. Можела да се прави със скалпел, но лично д-р Браун предпочитал ножиците. Още по-досетливи били лекари в САЩ, които направо отстранявали яйчниците. Между 1870 и 1880 г. отвъд Океана са стерилизирани 100 000 жени със симптоми като разстроени нерви, мигрена, тежки менструални болки. 30% от тях починали от следоперативни усложнения. Имало и не толкова крайни средства. На прекалено страстните жени се предписвали диети, забраняващи употребата на черен пипер, ванилия, канела, карамфил, както и парфюми на основата на индийско орехче, смирна и пачули. Не били препоръчителни също танците, ездата, шиенето с крачна машина и пътуването с така подрусващите влакове.

Диан Дюкре признава, че книгата й е вдъхновена от Симон дьо Бовоар и прочутите й думи: „Ние не се раждаме жени, а ставаме такива“. Интересно дали Сцила, Харибда, Горгона Медуза, както и Лернейската хидра – същества все от женски пол, са се родили чудовища, или някой ги е превърнал в такива?