Калин Терзийски: Ако психиатрите бяха импресионисти

Как Калин Терзийски оцеля след алкохола и написа книга.

Адриана Попова 31 октомври 2010

Калин Терзийски е бивш психиатър, бивш алкохолик, автор на поезия, на приказки, на проза – три сборника с разкази, на статии в EVA и още други списания, бивш или настоящ сценарист на телевизионни предавания, сред които „Хъшове“, “Шаш”, “Каналето” и „Пълна лудница“, автор на странни рисунки с още по-странни имена като „Зигмунд Фройд пуши банан“. Обича да обича: жени, приятели, дълги разговори, готвенето, допреди година и половина и алкохол, но вече само мляко и чай. И обича да мрази: рязането на зеленчуци върху дъска, подмазвачите, „надутите, груби, глигански“ хора, тръните покрай пътищата.


Самият Калин спира да пие на 1 януари 2009 г. ей така, от раз, след като близо 4 години преди това е бил „напълно отчаян човек, който чака просто един ден да умре. И който продължава да взема хапчета с шепи и да пие алкохол почти непрекъснато.“ В книгата освен високоградусови страници има и една леко налудничава история за мнооого особената жена Марта, която е малко нещо смахната пророчица, чуваща гласове, малко нещо манипулаторка и грубиянка. „Алкохол“ започва с едно нейно обаждане до Кайо и пак така завършва. Говори се и за отношенията на Калин с най-добрия му приятел Мартин Карбовски, които са на принципа „приятелю-предателю“. Но само който не е имал истински приятели, не знае, че можеш едновременно да обичаш един човек и да виждаш всичките му минуси. В книгата става дума и за Ив, любимата жена на Терзийски. Жената, към която той е пристрастен и досега. Тя е психолог в Курило, където Калин работи като психиатър след дипломирането си по медицина. Но той напуска, защото разбира колко илюзорно е да мислиш, че като натъпчеш някого с хапчета, ще му помогнеш. И още защото: „Всъщност аз напуснах психиатрията, защото работехме там заедно с Ив, напуснах семейството си (Калин тогава е женен и има дъщеря – б. а.), напуснах целия свят и живот, за да бъда с нея. Защото преди това живеех като патриархален лекар – с родителите си, с родителите на жена си. И изведнъж напуснах и семейството, и работата, хванах се с работа, по-несигурна от нея – здраве му кажи – сценарист в 1999-а, в 2000 г. Тогава нямаше телевизии още, а аз съм сценарист. Напуснах целия живот, за да живея с тази жена.“
Забравих да кажа, че Калин мрази и да го наричат млад автор, защото бил станал на 40 и тогава излиза, че авторите на 30 са направо неродени. Ето че сега с немладия автор Терзийски сме се събрали в „Апартамента“ на Малките пет кьошета. Решили сме да „полеем“ с готвене излизането на книгата му, защото Кайо както пише, така и готви – леко, неочаквано и с подправки. А кога му се готви най-много?

Кога ти се готви, Калине?
Примерно като съм спрял да пиша. На някои може да им се лее писането, но за мен това е труд като товарене на вагон с цимент. И тогава ми се готви много. Това е акт на моментално творене. Веднага всички се възхищават. Като пишеш, трябва да се издаде, за да стигне до хората и чак тогава те да кажат „браво“. Говоря най-вече за спонтанното готвене. То е като да си пийне човек ей така, без да е планирал. В 7 сутринта. Готвенето е като картина на дзен монаси, която се рисува с тичинков прашец и се оставя на вятъра да я разнесе. Велико нещо. По-голямо от живота.

Имаш ли си кулинарен шедьовър?
Имам един фалшив заек. Той е от пиле, с подправките за дивеч, получава се много хубаво, със сос, нещо като дивечова яхния.

И този заек е по-голям от живота?
И той е по-голям от живота. Трябва да направиш неща, които да блеснат и да са изключителни. Аз съм пристрастен готвач. Изтънчен. Като лекар съм чел страшно много диетология. В същото време съм чел и много кулинарни книги. Освен това като войник изкарах 4-месечна школа за гранични готвачи.

Какво би ни сготвил на нас?
Така импровизирам, че даже когато започна да готвя, не съм измислил още какво.
Все пак Калин явно има нещо наум, защото предварително ни е поръчал да купим яйца, брашно, броколи, извара, синьо сирене, чесън и бутилка прясно мляко. Логистици от „Апартамента“ ни осигуряват още зехтин, сух ориенталски кимион, копър и сангрия.

Времето е обедно и ние силно се надяваме, че Калин ще приготви нещо вкусно. Човек, който пише така добре, няма да вземе да направи някой буламач! Той слага престилка, за която не сме сигурни дали е ужасно секси или ужасно смешна, и започва да готви. През цялото време, докато разбива яйцата и прибавя брашното и изварата, и копъра, и зехтина, и синьото сирене, и всичко на света, говори. Говори монотонно. Като психиатър, какъвто е.
Във всеки случай Кайо знае много неща. Например, че в синьото сирене, което слага в сместа, има много тирамин, както и в червеното вино, а тираминът качва серотонина, хормона на щастието. И че белтъците на яйцата трябва да се бъркат по посока на часовниковата стрелка, от дясно на ляво, защото „всички аминокиселини са лявовъртящи“. За да спазим това правило, ние изядохме соления кекс с броколи на Калин от дясно на ляво, но после записахме рецептата от ляво на дясно, защото, хайде моля, аминокиселините да си гледат работата!

Както казахме, в началото на 2009 г. Калин избира да живее. И да готви. Не толкова да яде. Яде веднъж на ден някоя и друга много изискана молекула. Избира да стане аскет в най-добрия смисъл на думата. Животът му продължава, но дали с победа? Просто животът продължава и никой не знае чия ще е победата. Или пък знае?
Кой знае какво щеше да стане и ако Калин беше импресионист... Може би след скарването си с Маги Халваджиян, последвано от напускането на всичките шест сценаристи на „Пълна лудница“, щеше да е отрязал някое и друго ухо? Но той не е. Затова сега разполага с всичките си две уши и с планове за написването на следващия си роман - „Лудост“. 

P.S. Не си мислете, че не предложихме на Калин да ни сготви нещо с алкохол. Обаче той каза, че за него това е все едно да готви с паркетин. Пфу! Кой ти ще яде нещо с паркетин в него!

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР