Стъпих в Африка, вярно – от другия край

Всеки свестен НЛП инструктор (НЛП е невро-лингвистично програмиране) ще ви каже, че трябва да внимавате какво си пожелавате, защото се програмирате да получите точно това. Примерът е с рускиня, която си пожелала мъж, който да не пие и да е от европеидната раса. Паднал й се кавказец, който пушел.

18 април 2010

тук съм се излегнала в едно кафене в медината на курорта Хамамет

Всеки свестен НЛП инструктор (НЛП е невро-лингвистично програмиране) ще ви каже, че трябва да внимавате какво си пожелавате, защото се програмирате да получите точно това. Примерът е с рускиня, която си пожелала мъж, който да не пие и да е от европеидната раса. Паднал й се кавказец, който пушел. Известно време тя страдала, че е забравила да си поиска непушач, но после намерили разрешение – кавказецът започнал да пуши на балкона.

С мен се получи нещо подобно. Африка ми е мечта от тези с най-големите размери. От години искам да отида в Замбия, за да видя великата река Замбези (влюбих се в нея покрай Ръдиард Киплинг и неговите африкански приказки) и водопадите Виктория. За човечеството се предполага, че е произлязло от Африка, но за себе си съм сигурна, че съм оттам. Така ме влече, трябва да е по кръвна линия!

И така, мечтая за Африка, програмирам се, обаче забравям да уточня, да подчертая и натъртя, че става дума за Черна Африка. И ето че през март наистина стъпих на африканския континент, но откъм арабската му част, откъм Магреб. Бях в Тунис, в района край Средиземно море и първоначално лееко съжалявах, че не съм някъде по на юг. Съжалявах първите пет минути на тунизийска земя. После вече не. В Тунис ми хареса много – слънцето през март, морето, пясъчните плажове, пазарите с пазаренето, храната, храната, храната, бялото и синьото на къщите, джамиите, които са много по-хубави и хармонични от турските – с не така разлати покриви и с четвъртити минарета като възрожденски часовникови кули. Арабите имат уникален усет за орнаментиране, тези техни изрисувани в синьо плочки ме превзеха.

В Тунис няма просяци, може би защото е полицейска държава, но за туристи това е ОК. Режимът поддържа светския характер на държавата и тунизийците постоянно подчертават, че са най-европейската арабска държава. (Във всеки случай пътищата им са по-добри от нашите, магистралите - без дупки.) Те почиват в неделя, а не в петък, както е по мюсюлманския обичай. Но това не убива екзотиката. Бях в Африка от „неправилната“ страна и ми хареса. А какво ли щеше да е, ако бях стигнала до пустинята на Тунис?! Започвам да се програмирам за това и този път ще внимавам.


ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР