50 нюанса френска любов

Хотели, Първа стая

12 март 2015

Наскоро ми попадна френският отговор на „50 нюанса сиво“ - книгата „Хотели“. По някакъв може би романтичен начин или поне изненадващо със сигурност - един мъж ми я подари на първа среща. Пихме лимонада, бях на житен режим и леко скандализирана, защото на корицата на книгата е снимано приятно голо женско тяло с черни боксерки, излегнало се върху елегантен диван в стил „Луи някой“. Главната героиня завършва журналистика и за да се издържа и да събере пари за болната си от рак майка, работи като компаньонка. Така попада на другите двама главни герои, единият от които прилича на великолепния френски актьор Жерар Филип. Зачетох леко смутено, но след това ме увлече... заради Париж и една моя любима част от него, която включва Монмартър и съседния 8-ми район, площад Бланш, улица „Шаптал“, Музея на романтичния живот. Научих къде са се запознали Шопен и Жорж Санд, разходих се отново в мислите си по улиците, на които са живели Лист, Берлиоз, Вагнер, Александър Дюма, Дьолакроа. Разбрах къде се е случвал основно любовният живот на Наполеон и къде е срещнал за първи път Жозефин. Париж е магия! А в еротичните сцени в тази книга има фантазия, те се разплитат като отговори на загадки, потъват в дълбочината на самоизследването на главната героиня. В сюжета има развитие и неочаквани обрати, завръзка, кулминация и развръзка – да, говорим за литература. Няма сложни характери, но опаковката на сексуалните фантазии е елегантна по френски и порочна по френски. Нужно е време, за да се разбере кой кого обича, защо го обича и дали го обича наистина. Има доминанти, но няма агресия. Разхождаш се в историята на Париж, по малко в архитектурата му, в географията му, опитваш перверзността му. И най-приятното е, че това не е копие на „Нюансите“, а отговор по френски – елегантен, литературен, с фантазия.

 

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР