Светът на киното е препълнен с пепеляшки, открити случайно на улицата, в бар (като Сехер Небиева от филма на Камен Калев „С лице надолу“), парк или в метрото, които с един-единствен филм се превръщат в принцове, принцеси и звезди. Когато светлините изгаснат обаче, тези хора трябва да направят своя избор – или да се отърсят от блестящия прашец и да се върнат към стария си живот, или да продължат напред в новия с всички рискове, които той носи.

Непрофесионалните актьори (т.нар. „натуршчици“) рядко стават истински професионалисти, трудно се справят с прилива и отлива на славата и често преживяват унищожителни лични кризи. Някои от тях така и си остават с един-единствен звезден филм, други обаче успяват да изградят стабилна, макар и незвездна кариера. Ето няколко истории за съдбата на известни-неизвестни натуршчици.

Уил Сампсън, Вожда от „Полет над кукувиче гнездо“ (1976), реж. Милош Форман
Форман търсил много висок и едър човек за ролята на Вожда и все не успявал да открие, докато накрая един автомонтьор случайно му споменал, че в момента работи по автомобил, който трябвало да има специални размери на шофьорското място, тъй като клиентът бил огромен. Ставало въпрос именно за Уил Сампсън – чистокръвен индианец, родео състезател и страстен художник любител. Режисьорът никога не бил виждал такъв гигант, а се оказало, че Уил е и много интелигентен. „Полет над кукувиче гнездо“ получава 5 Оскара и макар че нито един от тях не е за Уил, неговият герой и до днес си остава емблематичен за филма.  Славата се харесва на Уил и въпреки съветите на Форман да се върне към своя си живот и своите картини, той решава да остане в Холивуд. Снима се в още 3-4 филма, после се отдава на телевизията, но без никакъв успех. Системните му провали го правят изключително нещастен и неудовлетворен и му носят сериозни проблеми с алкохола. Умира на 53 години.          

Марли Матлин, глухонямото момиче Сара от „Деца, забравени от Бога“ (1986), реж. Ранда Хейнс
Марли Матлин е единствената глухоняма актриса, удостоена с Оскар, и една от 4-те в историята на академичните награди, получила статуетката за дебютна роля. Първоначално Марли участва в театралната пиеса „Деца, забравени от Бога“, а след откупуването на правата за екранизирането й, продуцентите решават тя да играе главната роля и във филма. Марли е на 21 и никога до този момент не е заставала пред филмова камера, макар че опитът й на театралната сцена я изважда от списъка с истинските натуршчици. Може би и заради това тя има много добра кариера, награди Златен глобус и Еми, звезда на Алеята на славата. И четири деца, като нито едно от тях не наследява увреждането на майка си. Продължава да работи активно и до днес.

Харолд Ръсел от „Най-хубавите години от нашия живот“ (1946), реж. Уилям Уайлър
Харолд Ръсел е не просто единственият непрофесионален актьор, но и въобще единственият актьор в цялата история на киното, получил  за една и съща роля две награди Оскар. Първата е за най-добра поддържаща мъжка роля, а втората – за вдъхновението и куража, които дава на ветераните от войната, тъй като филмът е посветен на това как продължава животът за мъжете, завърнали се от фронта. Харолд Ръсел наистина участва във Втората световна война и губи двете си ръце при взрив на граната. Митичният шеф на студиото „Метро Голдуин Майер“ Самуел Голдуин случайно го вижда в документален филм за ветераните и е толкова впечатлен, че го кани за ролята във филма на Уайлър, която му носи огромен успех и две статуетки. Режисьорът разбира, че Харолд може би ще се изкуши от света на киното и суетата и го предупреждава безцеремонно: „Трябва да си наясно, че в Холивуд няма много роли за човек без две ръце“. Ръсел обаче си пробва късмета в още два филма, безуспешно. Години по-късно той изпада в тежка финансова ситуация и е принуден да продаде единия си Оскар, за да плати разноските по лечението на жена си. (Днес носителите на Оскар задължително подписват декларация, че нямат право да продават статуетката.)