Рикардо Тиши черният принц на Givenchy

Защо New York Times го обяви за "краля на Седмицата на модата"

Кристина Симидчийска 25 декември 2015

Той замени музата на Юбер де Живанши Одри Хепбърн с мистериозна готическа принцеса. Превърна транссексуалната Леа Ти и албиноса Стивън Томпсън в модни звезди. Избра за лице на последната кампания на Givenchy… самата Донатела Версаче. И тази есен представи колекцията пролет-лято 2016 на френската модна къща за пръв път не в Париж, а в Ню Йорк. След грандиозната вечер с над 1000 гости New York Times коментира: „Рикардо Тиши е кралят на Седмицата на модата“.

 

Точно преди 10 години обаче престижната медиа заяви съвсем обратното, наричайки дебютната колекция на Тиши за френския бранд „хаотична и зле организирана“. Тогава всички са изненадани от решението на Бернар Арно (собственик на LVMH) да рискува, поверявайки му поста на креативен директор на Givеnchy, освободен от британския дизайнер Джулиън Макдоналд. Дори Рикардо отбелязва: „Показвах в милански гараж колекцията си, която със сексуалността си предизвика множество критики. Не разбирах защо ме канят и не бих казал, че сериозно се интересувах от договор с Givenchy. Но седмица след предложението майка ми позвъни и каза: „Скъпи, имам намерение да продам къщата. Сестрите ти и децата им се нуждаят от средства“. Това беше като нож в сърцето, не можех да си представя как майка ми ще загуби дома, наследен от баща ми, когото дори не помня. Отидох в Париж и подписах договор с няколко нули – това бе дар Божи. Веднага след това осигурих семейството си така, че никога повече да не се притеснявам за тях.“

За Тиши семейството е от първостепенна важност. Роден в старинния морски град Таранто, Южна Италия, той е единственото момче и най-малкият сред девет деца. Загубва баща си, когато е едва на 6 години, и израства с католическо възпитание. В училище заема ролята на аутсайдер заради увлеченията си по готически икони като Робърт Смит и Siouxsie Sioux, а на 17 с нетърпение напуска дома си и заминава за Лондон. „Знаех, че остана ли там, ще бъда загубен... Майка ми каза: „Върви. Сигурна съм, че ще се върнеш по-щастлив и силен“. В началото се издържа с почасова работа, докато късметът не го отвежда в ателиетата на дизайнера Антонио Берарди. С негова помощ получава стипендия в колежа за изкуство и дизайн Central Saint Martins, но обучението му се превръща в ново изпитание. Заради стажа си при Берарди Рикардо може да прескочи първата година и това навлича ненавистта на състудентите му. „Аз бях най-мразеният. Те дори разбиха масата ми – беше нещо като „Добре дошъл в модния бизнес!“ След завършването си през 1999 година Рикардо работи за брандoвете Puma и Coccapani, а впоследствие подписва договор с компанията Ruffo Research, която подпомага лансирането на млади дизайнери (сред тях са и създателите на марките Antonio Berardi, Sophia Kokosalaki, Veronique Branquinho и Haider Ackermann). През 2004-а дебютира с колекция, носеща името му, на Седмицата на модата в Милано (макар и извън официалния календар), а няколко месеца по-късно получава и поканата, за която вероятно всеки дизайнер мечтае.

През следващата декада Тиши бавно се превръща в най-социално обвързания моден дизайнер от своето поколение, събирайки пъстри звезди около себе си – от червения килим, до сцената на нощните клубове в най-горещите точки по света. На 41 години, с блестящи тъмни очи и облечен винаги в черно, той сякаш е магнит за прожекторите на шоубизнеса. „По някакъв начин Рикардо ми напомня за Джани Версаче – споделя главният редактор на Vogue – Анна Уинтур. – Също толкова отворена към света, притегателна за хората харизматична личност.“

Между създаването на дамската и мъжката колекция на френския бранд, моделите Haute Couture, както и линията аксесоари, Тиши презентира няколко колаборации, сътвори част от костюмите на Мадона, Бионсе и Риана за техните световни турнета. Джулиан Мур прие статуетката Оскар с негова рокля, той самият печели модни призове. И за щастие, светската суета не му пречи да изписва все по-забележително своите страници в историята на Givenchy. Смелите му идеи провокират, но зад тях стои талантът на гений. „Уважавам оригиналността. Мисля, че тя е най-важното в днешния ден, защото сме заобиколени от повторения – хората живеят, копирайки. А всичко следва да се развива. Особено що се отнася до модата. Тя трябва да се движи и променя“, казва Тиши.

Той отдавна се е превърнал от рискова в мечтана инвестиция. Конкурентите на LVMH не крият апетита си към въображението му, а пресата често се опитва да го коронова с нов бранд. Преди година той бе едно от най-спряганите имена за мястото на Фрида Джанини в Gucci, а през последните седмици – за това на изненадващо освободения от Раф Симонс пост в Dior. „За 10 години много хора се опитваха да се свържат с мен – коментира Рикардо. – Когато направиш една марка очевидно успешна, ставаш интересен. Но аз винаги съм отказвал, защото се чувствам щастлив там, където съм. И искам да се концентрирам върху развитието на Givenchy.“

Звездното семейство на Тиши

Близкото приятелство на Рикардо с настоящите знаменитости от шоубизнеса е пословично. Той бе един от първите дизайнери, който дръзна да облече анти иконата Ким Кардашиян и впоследствие – да отвори пътя й към първия ред на модните легенди. Твърди, че приятелството е добър трамплин за работните отношения и неслучайно за негова муза се спряга вярната му приятелка Мариякарла Босконо. В кампаниите на Givenchy са участвали немалко от близките за кръга му звезди – Ерика Баду, Джулия Робъртс, Изабел Юпер, Карин и Джулия Ройтфелд. „Не обличам хората, защото са номинирани за Оскар или имат записан албум – коментира Тиши. – Ако те са мои приятели, то аз ги уважавам безусловно. Достатъчно е усещането, че някой е около вас, защото ви обича. Не само като творец, но и като човек... Вижте например Ким и Кание – първоначално бях единственият, който работеше с тях. Получих много негативи тогава, а сега всеки дизайнер е готов на всичко, за да облече Ким. Но за мен е без значение – това е истинско приятелство, разбирате ли?“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР