На дъното

Първият мъж, с когото Глория се чувства в пълна хармония и напълно защитена, е Уайът Купър. Той има най-сините очи на света и тя се влюбва от пръв поглед. Другото, което я привлича мигновено в този писател от Куитман, Мисисипи, е огромното му любящо семейство, каквото никога не е имала. Усеща, че именно Купър трябва да е баща на синовете й от Леополд, и той се справя прекрасно в новата си роля. Скоро им се раждат и още две момчета – Картър и Андерсън, които са съответно на 12 и 10 години, когато обожаваният от тях татко умира от инфаркт на 50 през 1978. След смъртта му Глория изпада в депресия, от която я измъква отново Лъмет. Той също е с един брак и две деца напред, но е разделен с жена си и е готов веднага да приеме Вандербилт и момчетата. Тя признава обаче, че не е готова за такава крачка.

За да удави болката, Вандербилт се захваща с мода със същата страст, с която преди се е мъчела да пробие като актриса. „Бързо открих жесток свят, в който един ден си актуален, на следващия не. По това модата прилича на флирта. Но тук не си ръководен от жаждата за любов, а от жаждата за власт и пари“, смята наследницата, която развива бизнес с рокли и блузи на Седмо Авеню, а рисунките й се превръщат в хит върху сервизи и спално бельо. Става и първата знаменитост, която кръщава джинси на свое име, и започва сама да ги продава по телевизията. „С брат ми си бяхме измислили игра да броим колко жени с джинси „Вандербилт“ ще видим на улицата“, смее се синът й Андерсън.

Комерсиалният успех на Глория е огромен. Удар прави и с парфюма на свое име, който носи космически печалби на „Л’Ореал“. Почти на нулата обаче я връща нейният адвокат и бизнес мениджър, заради чиито данъчни злоупотреби Глория губи 2 млн. долара, лятната си къща в Саутхемптън и дома си в Манхатън. Но това предателство е нищо в сравнение с трагедията от 22 юли 1988 г., когато пред очите й се самоубива по-големият й син от Уайът Купър – Картър. Една сутрин, след като е скъсал с гаджето си, възпитаникът на Принстън пристига в апартамента на майка си на 14-ия етаж. Скача от терасата на спалнята, докато тя го увещава да се успокои. „Последните думи на Картър бяха „Дали отново ще чувствам?“ и въпреки че му предложих да се обадим на психотерапевта, той увисна от обратната страна като гимнастик. До последно вярвах, че ще се върне... За миг ми идваше да се хвърля след него, но се сетих за другите си деца. В последвалите тежки дни се питах: „Защо се случи на мен?“ После си казах: „Защо да съм изключение?“ Всички, които живеем достатъчно дълго, стигаме до нашите трагедии, удряме дъното. Малцина се измъкват.“

Има дни, в които се чувства като погребана под скали, на дъното на морето, дори да диша й се струва мъчително. Връщането към реалността става бавно, като се опитва да се радва отново на малките неща – разходка в парка или на хората, изпълнили кафенетата. „Споделях и много с приятели, а обикновено богатите хора не общуват, те са над тези неща“, отчита Глория, която започва да пише и биографична книга. За снимките в нея се среща с фотограф, с когото поддържа връзка в следващите 15 г. Той е третият женен мъж в живота й, като най-известният сред тях е английският писател Роалд Дал, когото тя с презрение нарича „кисел лимон“. Колкото до най-дългогодишния си любовник, чието име не издава, а нарича Големия, той така и не намира сили да напусне жена си. Глория няма право да звъни в дома му и веднъж, когато й гостува Нанси Рейгън, първата дама лично се обадила в къщата на Големия. „Жена му запелтечи, когато чу кой е на отсрещната линия, а Нанси ми предаде слушалката. След това винаги, когато ми гостуваше, ми сочеше червения телефон и ми намигаше – смее се Глория. – Често се влюбваме в хора, които ни напомнят родителя, към когото сме били най-привързани. В моя случай – на мама – изплъзваща се, недостижима, също като Големия.“

Майки

Глория си дава сметка, че в мъжете винаги е търсела заместител на безусловната любов, която е очаквала от майка си. Когато след 17-годишна раздяла двете си прощават, Малката не може да познае Голямата: „Тази среща ми костваше дълги часове при психотерапевта, като сеансите винаги започваха с уговорката: „Няма да говорим за майка ми“. След още 5 години сесии с контролирано приемане на LSD тя най-накрая се осмелява да застане лице в лице с онази, която толкова е обичала и от която толкова се е страхувала. Сърцето й се свива, когато я посреща плаха и сломена жена с думите: „Телма ми каза, че вече имаш сиво в косите.“

Колкото до сивите коси, те са запазена марка на най-малкия и най-популярен син на Глория – Андерсън Купър. Наричат го Сребърната лисица на CNN и е обиколил всички горещи точки на света като репортер. Годишната му заплата е 11 млн. долара, а най-изненадващо майка му го лишава от милионите си с обяснението: „Не вярвам в наследяването на пари, което убива инициативата у децата. Това е проклятие.“ Андерсън не й се сърди, а е станал още по-мотивиран в работата си. През април двамата издадоха съвместна книга The Rainbow Comes and Goes: A Mother and Son Talk About Life, Love, and Losе. По нея HBO засне документален филм.

„Майка ми е била в публичното пространство по-дълго от всеки друг жив човек на планетата и е най-страхотната личност, която познавам – твърди 48-годишният Купър, който се разкри като гей. – Помня как като дете гледахме заедно стари филми и я попитах: „Познаваш ли Ерол Флин? А тя отвърна: „О, да!“ Беше излизала с Флин, когато е била на 17. Имам чувството, че е познавала всички. Тя винаги е била голям оптимист и е чакала своя принц, който да я отнесе с лодката си в морето.“

Освен на Андерсън, Глория се радва на тримата внуци от първия си син, както и на мъжа, в когото е влюбена: „Въпреки скандалите, които ме следваха, въпреки грешките, които допусках, а понякога и повтарях, всяка сутрин се събуждам с вярата, че следващото велико нещо, следващата голяма любов ме чака зад ъгъла.“