Днес google ни подсеща за 120-годишнината от раждането на художничката Тамара Де Лемпицка. Историята на тази невероятна жена прилича на филм. Тя е родена във Варшава, Полша, в семейство на руски евреин и полякиня. Баща й е адвокат, а майка й упражнява приятната „професия” сошалите.

В тийнейджърска възраст Тамара е „отвлечена” от баба си за лятната ваканция в Италия, където се влюбва лудо във великите италиански художници от епохата на Ренесанса. Причината? Баба й редовно я оставя часове наред да обикаля из музеи и галерии, посвещавайки я на грижите на музейните уредници, докато през това време самата тя – комарджийка и хазартна личност до дъното на душата си – обикаля казината.

След развода на родителите си, 17-годишната Тамара заминава за Санкт-Петербург, където се омъжва за Тадеуш Лемпицки – юрист като баща й и наследник на стара руско-полска фамилия. Разправят, че шлейфът на булчинската й рокля бил толкова дълъг, че едва го побрала в църквата, в която двамата се венчали. Скоро Тамара ражда и единствената си дъщеря Мария Кристина, която всички галено наричали Кизет.

По време на Първата световна война цялото семейство се установява в Париж, където Тамара с ужас разбира, че в тези тежки военни години ще трябва да започне работа. „Аз да работя!” – възмутила се тя от дъното на душата си и се отдала на рисуването.

Лемпицка си търси модели на улицата. Харесва някоя жена, приближава се до нея и най-учтиво я пита: „Госпожо, извинете, мога ли да ви нарисувам гола?” Някои се навивали. Все пак това е Париж!

През целия си живот Тамара де Лемпицка пътува и рисува по цял свят като е известна най-вече със своите невероятни портрети на „аристократки и проститутки”, както сама определя героините си, в стил ар деко.

Известна е с изключително екстравагантния си живот и заразителното си чувство за хумор. Казва, че винаги се облича в тон с автомобила си или пък си купува автомобил в тон с дрехите си.

Развежда се с Тадеуш, защото той й изневерява и като отмъщение никога не завършва портрета му, който остава в историята с наименованието „Незавършеният мъж”.

Вторият й съпруг е барон и е изключително богат колекционер на произведения на изкуството. След смъртта му тя разпродава някои от съкровищата му и с парите обикаля света по вода, с круизен кораб.

През 1974 г. се премества в Мексико, където шест години по-късно умира тихо и мирно в съня си, на 82-годишна възраст. По нейна молба е кремирана, а прахът й е разпръснат над вулкана Попокатепетъл.