Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Елка Влаховска 20 май 2018

Федерико Фелини

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Елка Влаховска и "Нейните 7"

Компаньонка

Тази седмица съм обсебена от храната и готвенето напук на всички диети, които трябва да спазвам заради лятото. Гениалният режисьор Федерико Фелини зарежда сърцето ми с любов към света, а фантазията ми с енергия. Ето какво казва той за храната: „ Думата „компаньон“ произлиза от латинското „с хляб“ (con pane). Храната е любов. Много е важно колко любов влагаш, когато я приготвяш. То е нещо повече от обикновено умение. Любовта трябва да бъде включена като съставка. Свят, който се крепи върху постни и изгодни неща ме тревожи. Вечеря пред телевизора за мен е свят без любов, самотен свят.“

Ухание на радост

Цяла София тази седмица ухае на бъз. Приятният аромат ме издебва от малките дворчета, парковете, градините. Време е да поровя в шкафа за онази стара тетрадка с рецепти от мама и да посегна към храстите в двора. У децата ми, вече пораснали, веднага се събужда онзи рефлекс на щастливите дни, когато заедно приготвяхме у дома сироп от бъз. И ето го резултата: вместо заровени в лаптопите или смартфоните си, те са навън да откъснат 50 цвята. Измивам ги, накисвам ги в 8 литра вода, добавям два нарязани на четвъртинки лимона и оставям за 24 часа да пуснат аромат. След това прецеждам, добавям 2 кг захар, сварявам леко, докато се разтвори захарта и разливам в стъклените шишета. Ако ме питате на какво мирише радостта, ще отговоря: „На цвят от бъз.“ 

Подарявам емоция

Шоколаааад! Така радостно възкликна най-добрата ми приятелка, когато я изненадах с ваучер за рождения й ден. Купих го от Giftcometrue.com, защото ми хареса посланието им „Подари мечта. Сбъдни желание. Сподели щастие.“ Винаги съм била на мнение, че е по-добре е да подариш емоция отколкото предмет.

Сред многобройните възможности за ваучери за подарък – от екстремни спортове до релаксиращи ритрийти – аз избрах опцията кулинарен курс „Шоколадово лято с шеф Ради Стамболов“. Всички оферти са много примамливи и разнообразни и малко се затрудних, но обсъждането с консиерж на фирмата ми помогна. Подаръкът й пристигна в елегантна опаковка и точно навреме. Сега тя ще си резервира подходящи дата и час, а ако промени желанието си, може в рамките на 6 месеца да направи замяна с друга услуга. Приятелката ми понякога е малко „луда глава“ и е напълно възможно да реши да си вдигне адреналина с екстремен бънджи скок или с урок по подводно гмуркане.

 

 Хюга в Ботаническата

Колко е красива и уханна през май Ботаническата градина до паметника на Васил Левски в столицата! Непременно си подарете това красиво преживяване. Аз прекарах незабравим следобед в макар и мрачното време при представянето на новата колекция за екстериорен дизайн и декорация пролет/лято 2018 на JYSK България. Датската верига създава перфектната атмосфера за дългите летни нощи, залагайки на три основни тенденции: хюга, простота в детайла и градски характер. Защото какво е щастието, ако не да си обграден с красота, да си сред любимите хора и да усещаш малките удоволствия на всеки нов ден?

Пино гри не е пино гриджо

Това са два различни плода, разказва ми Северин Шлумбергер, седмо поколение от елзаската изба Шлумбергер на винена дегустация в Grape Central. Докато у нас познаваме повече италианското пино гриджо, което е леко, безгрижно и носи усещането за лято, френското пино гри е вино с характер. То е толкова гъвкаво, че ако компания от четирима се събере на масата и всеки си поръча нещо различно – салата, риба, червено месо или десерт – една бутилка пино гри ще подхожда с комплексността си на всичко. Калейдоскоп от усещания изпитвам, докато отпивам от гран крютата на ризлинг, пино гри и гевюрцтраминер на изба Шлумбергер и се пренасям мислено в онова приказно елзаско градче Колмар, което отдавна мечтая да посетя.

Вода от кладенеца на Рая

Понякога имам чувството, че през деня вървя из безкрайна пустиня, а само нощем, в сънищата си, утолявам жаждата с образи, видения и пластове от време, които объркват посоката си. Липсват ми хора, които съм обичала, идеи, които са ме вдъхновявали, изтръпвания на сърцето в копнежа за щастие. Припомням си откъс от книгата „Английският пациент“ на Майкъл Ондаджи: „Човек в пустинята може да задържи нечие отсъствие в шепи. Той знае, че то утолява жаждата повече от водата.“ Пия вода от кладенеца на Рая.

Въпреки бурите

Чета вкъщи петата стихосбирка на младия поет Росен Карамфилов „Въпреки бурите“, след като бях на литературното й представяне. Чета я бавно, тя не търпи прибързване. Въртя се в концентрични кръгове, докато не попадна в центъра. Въпреки бурите в живота Росен възпява най-силното, най-коравото, най-пречистващото чувство – любовта. Излиза от гравитационната сила на много тъга и налага страстно мъжко присъствие.

Стихотворението „Власт“:

тя още не е гола

ти вече си на колене

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР