Шеф Виктор Ангелов: Трябва да се направи закон срещу попарата

Ексклузивно пред EVA

Ваня Шекерова 30 May 2018

Снимка: пресофис Hell’s Kitchen

 

А план А какъв беше, какъв бихте били, ако не бяхте готвач?

Моите амбиции бяха свързани с автомобили. Така че бих бил състезател във Формула едно.

Сега как шофирате?

Хм. С храната и с колите е въпрос на настроение и на ситуация. Но карам все по-премерено и внимателно. Като че ли колкото по-мощни коли притежавам, толкова по-бавно ми се кара. Като имаш красива съпруга, не е нужно да се хвалиш на всички. Ходиш си скромно до нея. Същото е с колите. Мощните ги карам с 80 в дясната лента, всички знаят, че колата е бърза.

Повече да готвите или повече да карате обичате?

Карам до работата, след това готвя. И на връщане. Едното ми е свързано със свободното време, другото – с професията и призванието ми. Обичам и двете.

Коя е най-голямата ви несполука в кухнята?

Нямам. Всяко нещо, с което съм се захващал, е водело до успех. Знам, че звучи нескромно, но не мога да си измислям ситуации само за да направя образа по-разбираем. Нямам тежки провали в кухнята. Явно се захващам само с това, което ми е по силите, и го докарвам докрай. Дребни гафове от типа порязал съм се, пък на следващия ден ще ми снимат ръцете – да. Или обръщам количката с храна за 300 човека, а те ще седнат след 20 минути да консумират – такива ситуации съм имал, да. В Германия работех в петзвезден хотел, подготвяхме голямо парти за 200-300 човека. И в студената кухня трябваше да приготвим маса с предястия и салати. Всичко беше направено и аз тръгнах към залата да наредя бюфета, или шведската маса. Бутах количката – има свещено правило за работа с количка, винаги се дърпа, за да можеш да реагираш, ако нещо тръгне да пада. А аз зад нея и изведнъж тя се обърна и цялата храна – на земята. Аз, естествено, бях изключително сконфузен, но колегите казаха: няма страшно, давай. И може би двайсетина души започнахме да произвеждаме храна, да декорираме със страхотно темпо и да сме закъснели с не повече от 5 минути за коктейла. Аз съм човек на отборната игра.

Какво може да съсипе една храна, дори и да се приготвя по всички правила и изисквания?

Апатията. Ако готвиш апатично, суровините са добри, имаш техника, но нямаш настроение, нямаш отношение, в храната си личи това. С храната не можеш да излъжеш.

Вие винаги с настроение ли го правите?

Не, но аз не винаги готвя.

Кой е първият вкус, останал в паметта ви от детството ви, независимо дали е хубав или не?

Абсолютен враг съм на попарата. Смятам, че трябва да се направи закон срещу попарата и хората, които я предлагат, да бъдат вкарани в затвора. Такава шляпаница, някакъв хляб мокър, който може да си го изкараш между зъбите, топлия чай, който по отвратителен начин активира вкуса на овче сирене и краве масло. Това е идеален пример за съсипване на храна. Обожавам и хляб, и сирене, и масло, и чай. Но омешани стават отвратителна гняз.

А имате ли предпочитания към някакъв тип храна?

Обичам по-пикантно, харесвам подправки, по-мазна храна. За мен сланината е един от топ продуктите. Нетретирана мазнина.

« предишна страница следваща страница »
2 КОМЕНТАРА
2
Ва
22 March 2020, 21:29

Много неприятен човек с изключително нездравословно самочувствие.

1
поля
01 June 2018, 17:38

Кога ще спрат жалките ти имитации?

ТВОЯТ КОМЕНТАР