Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Адриана Попова 03 юни 2018

Снимка: Александър Осенски, артдиректор Биляна Савова

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Адриана Попова и "Нейните 7"

Да отворим страницата към лятото, каза Белослава, която сама по себе си е лято. И каза още: „Дай ми време“. На 30 юни, естествено, сме в Маймунарника за летния й концерт с Миленита и Рут Колева.

Лятото е закачалката в антрето, олекнала след миграцията на зимните якета и палта към гардероба. Нека спят там... летния си сън. Абе, гадно е да си палто, пропускаш най-хубавото време.

На мястото на чифт ботуши в шкафа за обувки сега се събират четири чифта сандали.

В прогнозата за времето все по-често надавам ухо за температурата на морската вода. Днеска по морето, по Черното, е 22 градуса и как ми се плува вече!

Всички тръгнаха на педикюр.

Искам да сложа намордник на часовете, за да не препускат чак толкова бързо. Нека не се правят на минути и дори на секунди. Не и през юни, юли, август.

И през зимата слушахме в колата „барът е край морето“, но сега наистина е там, вижте как барманите забърсват плота и мият чашите за първите коктейли. На бас, че ще науча целия текст наизуст, за да го пея с Вълдобрев и Заподозрените, ако решат пак да правят морска обиколка. Включително онова, на което винаги оплитам език:

По-високо, по-нагоре, повече по много,
по-богато, по-голямо, по-добре, по-много.
По-велико, по-красиво, малко по-такова,
по-дебело, по-широко, опаковано готово.
По-любимо, по-активно, по-необходимо,
по-напред, по-набързо, по-веднага, по-живо.
По-велико, по-красиво, по-чисто ново,
непременно по-такова, опаковано готово.
По-високо, по-нагоре, повече по много,
по-богато, по-голямо, по-добре, по-ново.
Поогледай се, послушай, поразпитай, помълчи,
потанцувай си, почакай, наслади се на момента,
забави, забави, по-полека, забави, забави...
по-полека, забави, забави, по-полека, забави, забави.

Сезонът на костилките е – череши, кайсии, праскови. После лятото омеква, плодовете също. Смокините, милите. Идват чак в края му и това е единственото му извинение на тръгване, което мога да преглътна.

Знам какво ще каже Боди. Не мокри косата си, морската вода я изсушава. Но кой плува с глава над водата, когато отдолу можеш да видиш малките рибки и рачетата, извиращи от пясъка. Винаги са там, стига да отвориш очи. Винаги са там, дори точно сега, когато ти си пред компютъра. Скоро ще е различно... Още малко и ще ни дочакат. Още малко.

Вместо във фитнес залата влизаме с Ирка в бар „Макондо“ на „Триадица“, като натъпкваме угризенията дълбоко в чантите си (поне аз). Часът е 12 на обяд. После си говорим дълго, все едно вече сме на морето и никакви делнични задачи не са ни на врата. Дори успяваме да се поизгубим, не без помощта на известно количество аперол, сред пищната растителност и веселите ягуари от репродукцията на Митничаря Русо на стената зад нас. Жалък опит за селфи, но дори той не може да намали усещането за моментно щастие по никое (лятно) време.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР