Не съм добър танцьор, макар жена ми понякога да ме смята за такъв. В началото на актьорската ми кариера се записах на уроци, но не успях да си поема дъх от смях – чувствах се тотален идиот.

Ако веднъж си успял да преживееш сериозна криза, значи можеш да го направиш отново. Това, разбира се, не изключва присъствието на страхове, съмнения и всички онези феноменални емоции, които изпитваме – а просто е някаква подготовка. Трябва да бъдем подготвени да страдаме.

Израснах в Бруклин, Ню Йорк. Като малък отглеждах гълъби и дори си позволявах да крада по-готините екземпляри на другите със същото хоби. Баща ми правеше шапки, мама работеше в столова. На 16 ме изключиха от училище – нашите много се разстроиха от този факт.

Ходил съм на терапия. Така се научих на дисциплина, научих се и как да се справям със самия себе си. Беше много отдавна. Както пее Риана, научих се да се погаждам с гласовете в главата си.

Дали се чувствам физически силен? Да. Искате ли да ви гръмна една тупаница, за да ви го докажа? Ям правилно, тренирам, не злоупотребявам със субстанции. В общи линии се грижа за себе си.

Ако някой не е гледал филм с мен, откъде трябва да започне? Това не съм го мислил. Дори в момента трудно мога да отговоря – и изобщо не се правя на скромен. По-скоро препоръчвам някоя добра книга – Гностическите евангелия на Илейн Пейджълс например ми е много любима.

Още житейски уроци от Кайтел прочетете тук