Неведоми са пътищата.

Познавам много деца на актьори, които никога не са имали нито влечението, нито желанието да са актьори. На мен не ми е по-лесно, всъщност често ми е било дори по-трудно. На майка ми също. Тя успя да се справи, но все пак е на 50 години и вече направи толкова роли, че когато отида в Сатиричния театър, казват: Това е дъщерята на Албена Колева. А не: Това е внучката на Тодор Колев. Харесва ми, че фамилията ми е Кулева. Писаха някъде, че нарочно съм си променила фамилията, за да се правя на интересна. А всъщност просто баща ми се казва Венци Кулев.

Гледа ли се в „Откраднат живот“? Харесва ли ти това, което виждаш?

Гледах се, да. Някои неща ми харесват, но имам и своите забележки. С майка ми и баща ми обаче, които все пак са професионалисти, говорихме много сериозно и те ми казаха всичко, което мислят.

Да, но дълго време въобще не ми вървеше с киното и телевизията. Като студентка непрекъснато се явявах на кастинги и нищо не се получаваше. Само в театъра имах някакъв успех или по-точно късмет и дори още докато учих в Академията, направих няколко неща в театъра, макар и като миманс. За сметка на това обаче в киното... Никой не проявяваше интерес, никой. Дори и за реклами.

И това потискаше ли те?

След като завърших, започна малко да ме потиска, честно казано. Според мен кастингът често е въпрос на късмет – как ще те провокира кастинг режисьорът, в каква кондиция си и т.н. Имах кастинг за италиански сериал, който се снимаше в България. Избраха ме за една голяма роля, но два дни преди снимките ми се обадиха и ми казаха, че в крайна сметка са се спрели на друга актриса, защото аз съм имала, цитирам, „много изразително лице“. Режисьорът обаче ми каза, че страшно много ме е харесал и ми даде една по-малка роля. След това дойде и кастингът в Dream Team за „Откраднат живот“. За мен лично това е най-добрият сериал не защото играя в него, а защото винаги са ме вълнували преди всичко човешките взаимоотношения.