Големият пробив

„Филмът „Зелената книга“ на режисьора Питър Фарели с продуцент Стивън Спилбърг и звезди като Виго Мортенсен и Махершала Али в момента е в постпродукция и се очаква премиерата да е през есента. Това е моят пробив в т.нар. А група на киноиндустрията. Филмът е по действителен случай, героят ми се нарича Олег, но всъщност зад него „стои“ действителна личност – Юрий Тахт, руско-съветски виолончелист, който бяга в Америка през 50-те, за да свири джаз. Направих собствено проучване и разбрах, че с този човек си приличаме по много неща.

На първия кръг ми казаха, че съм прекалено улегнал за ролята – това беше първоначалната присъда. След месец обаче отново ме повикаха, като този път казаха, че на кастинга ще присъства и Питър Фарели. Много се респектирах. Казаха ми: трябва поне малко да свириш на чело. Веднага си взех чело под наем и на следващия ден – беше неделя – отидох на първия си урок. Аз съм свирил на цигулка, вярно, но това не е цигулка, съвсем различен инструмент е. Пък и все пак съм на 52 години. Преди кастинга свирих по 6 часа на ден на чело, изпилих го направо и се упражнявах до последния момент. Отидох на кастинга и... 20 минути ме разпитваха за лични неща. После дойде моментът с виолончелото. Изпрасках си парчето и в крайна сметка ме избраха. Разбрах, че за мен са гласували тримата – и Виго Мортенсен, и Питър Фарели, и Стивън Спилбърг.

Снимахме от края на ноември 2017 г. до началото на януари в Ню Орлиънс. С Виго си паснахме веднага – той все пак е европеец, от Дания е, пък и бяхме единствените пушачи в продукцията. Понапихме се също така няколко пъти, а докато снимахме общите ни сцени, непрекъснато импровизирахме. С Махершала Али имахме обща сцена, в която трябва да говорим руски, а той никога не го е говорил. Поканих го на уиски, той пък е мюсюлманин и не пие. Преведох му сцената, за да му е по-лесно да я научи. Той е невероятно дете, изключителен човек!
Когато снимах моите сцени – в танцовия салон на знаменития хотел „Астория“ в Ню Орлиънс, а след това в 250-годишния бар „Астория“ – Питър ме дръпна настрана и ме покани на вечеря. Бяхме аз, тримата продуценти и Виго. Вечерята продължи 6 часа – уникални разговори, сълзи!!!“

Един прагматичен реалист

„Не съм фаталист, а прагматичен реалист. Прагматичността е много важна за хората на изкуството. Виждам ги как идват, пълни с илюзии. Записват се на уъркшопове и очакват някой да им каже Голямата тайна на успеха. Но никой няма да ти я каже на някакъв си уъркшоп, защото това означава да си зачеркне бизнеса.

Трябват три неща според мен – талант, вяра и да си заклет, че друго в твоя живот не може да бъде. Освен това трябва да създаваш точни контакти, да познаваш правилните хора. Знам го, имам достатъчно опит. Една барманка от Видин ми викаше навремето: „Толкова неща са ти се случили, все едно си живял 175 години“. И наистина сякаш е така.