Тя е най-добрата ми приятелка. Заедно сме от 15-годишни, от гимназията, значи – вече 15 години. Винаги сме си заставали зад гърба – при раздели с мъже, при неуспехи в работата, при семейни драми. Още по-специалното на нашето приятелство е, че успяваме да сме една до друга и в хубавите неща, при това изцяло, без оттенъци на ревност, завист и т.н. Сигурна съм, защото го усещам. Винаги съм знаела, че мога да разчитам на нея за всичко и тук идва най-ключовата за нашите взаимоотношения особеност, заради която и пиша този текст – за всичко ВАЖНО!

Искам да кажа, че когато става въпрос за ситуация на живот и смърт или хайде, да не е само на живот и смърт, но също така на потъване и изплуване, аз знам, че тя ще намери начин, ще ми подаде ръка и няма да позволи да потъна. Случвало се е дори да се бори за мен повече от мен самата. Сякаш се доказва на себе си и на другите И чрез мен. Има повече хъс, по-силна е, по-комбинативна. Не просто измисля изход или решение, но измисля най-добрия изход, най-правилното решение. Аз също съм й помагала в различни ситуации, макар че тя винаги смята, че може сама да се справи, че трябва сама да се справи. Такъв тип жена е. Не би ми харесало да решите, че съм неблагодарна или неискрена приятелка само защото споделям тези неща. Приятелството, а особено истинското, дългогодишно приятелство, не е нещо изкуствено, лигаво, сантиментално, има си драми и в него.

 Разказвам за моята приятелка, защото не знам как да се държа вече с нея. Тя ще скочи в огъня заради мен, но в същото време няма да се поколебае да ми каже пред всички –изненадващо, без предупреждение - някаква гадна вест за тайното ми гадже. Че го е видяла с друга например. Нещо, което знае, че ще ме подразни или разстрои и на което знае, че не мога да реагирам, тъй като само тя от цялата компания е посветена в нашата тайна връзка. Изтърсва го и с блеснали очи следи реакцията ми. А после аз пиша на тайния мъж нещастни, отчаяни послания в чата, той ми казва, че да, бил е с тази жена, но заедно с други, а не само двамата, и след това аз – детектив като всяка жена – проучвам ситуацията и разбирам, че наистина не са били сами и т.н.

Сигурно си мислите това, което и аз самата често си мисля - причината е в тайната връзка, в мен, в мъжа, не в приятелката. И сте прави. Засега не мога да намеря правилното място на този мъж в живота си и нито мога да се справя с тази връзка, нито да я преустановя. Обаче – защо моята приятелка изпитва такова удоволствие да ме манипулира? Защо ми казва информация, която е леко изопачена? Защо го прави  пред другите, а не ми каже само на мен, ако е толкова загрижена?  

Имаме много, много такива случаи. Например: „Тази рокля не ти отива!” Отново пред други хора и всъщност без да съм я питала. Сякаш изпитва удоволствие да ти съсипе настроението. В същото време отлично знам, че нито е по-красива, нито по-харесвана от мен. И никога през 15-те години, в които сме „заедно”, не е била. (Ако някой мъж чете, да не обръща внимание. Ние, жените, така „си ги мерим”). И тя си го знае.

Обичам я и ценя всеки миг, който сме прекарали заедно. Може би просто е добър приятел на дела и кофти приятел на думи. Напоследък обаче все по-често се питам: едното компенсира ли другото?