Майки на дъщери

Посвещавам на мама, която скоро въздъхна: „Добре че имам дъщеря!“

Ваня Шекерова 19 юли 2018

„Tрите възрасти на жената“ Густав Климт 1905г.

Когато ми казаха, че и второто ми бебе е момче, се разплаках, толкова много исках да имам дъщеря. Отгледах двамата си сина като работещо момиче – на годинка ги оставих на баби и гледачки, после на детска градина. Растяха моите мъже, събирах в пералнята вечно разминаващи се чифтове мъжки чорапи и все си мислех какво ли щеше да е, ако вместо тях прибирах в гардероба роклички, ако вместо суитчъри и кецове пазарувах балетни обувчици и дантелени бодита. Всъщност дали бих била добра майка на дъщеря, при положение че от своята майка не бях учена да бъда нежна и женствена, да съм красива и съблазнителна. Убедена съм, че тези качества не са вродени, а предавани от майка на дъщеря. Мама беше сдържана и строга, в отношението й към нас с брат ми нямаше галене и гушкане, излишни – според нея – глезотии.

Почти не помня да съм имала като дете плитки – подстригваха ме късо, за да е по-лесно поддържането на косата. Никога няма да забравя как, когато бях на 12-13 години и трябваше да ми купуват нови обувки, вместо едни кокетни синички велурени ми взеха черни и скучни, на вид бабешки. Само защото бяха с няколко лева по-евтини и изглеждаха по-издръжливи на носене. Вярно, времената бяха такива – никой не тънеше в разкош, родителите ни едва връзваха двата края със заплатите си. Ала не само заради това един от уроците на моята майка, сега на 91, беше да не изхвърлям скъсаните чорапогащи, а да си ги нося под панталон. Внушението беше, че жената трябва да е скромна и спретната, отговорна и грижлива, пестелива и практична, че „хубавият кон и под скъсан чул се познава“. Макар нито веднъж да не чух мама да ме нарича красавица или принцеса, със сигурност и в огледалото не се виждах такава. Но наистина е било дяволски важно най-близкият ми човек да подхранва самочувствието ми и да ме учи как да бъда... жена.

И сега ще ви запозная с три жени, които възпитават у дъщерите си всичко онова, което на мен ми е липсвало и за което смятам, че е изключително важно за израстването на една истинска Ева – женственост, нежност, самочувствие… както и здрава връзка майка-дъщеря, изградена на доверие и диалог.

Елица Копчалийска, бизнесдама, основател на Griffn International group:
Боя се да не внушавам, че жената трябва да е силна

Да си майка е най-хубавото нещо на света за една жена, а на момиче – още по-хубаво. Аз исках момиче и да прилича на мен. Да е рижа. Дъщеря ми се роди рижа, но после се промени. Много е лъчезарна, сигурно защото бях много щастлива, докато бях бременна с нея.

Родих, след като ми отстраниха щитовидната жлеза. Заради моя забързан живот, заради посвещаването ми на бизнеса, който беше най-важен преди да се разболея, бях позакъсняла с идеята за дете. Имах много дълга връзка, но никога не бяхме мислили за деца. Горчиво съжалих за това, когато ми установиха рак. Поглеждайки назад, смятам, че приоритетите ми тогава са били погрешно подредени. За мъжа може и да е по-различно, но за една жена на първо място трябва да бъдат децата. Навреме! Казах си – за какво правя всичко това, след като най-важното може би никога няма да ми се случи? Слава Богу, заченах. За лекарите в България това беше изненада, влязох в премеждие – медикаментите, които приемах във високи дози, би трябвало да предизвикат спонтанно помятане. Трябваше или да ги спра, за да износя бебето, или да го махна. Наложи се във втори месец от бременността си да замина в Германия, където ме оперираха и лекуваха, тъй като тук не знаеха кого да пазят – мен от рецидив на рака или бебето. Задаваха ми въпроса как се осмели да го направиш, след като си развила рак и може всеки момент да си отидеш. А от това ме болеше...

В българското общество някак си майките поставят себе си пред децата си. Малко от жените кърмят. Аз също бях с нагласата, че ще родя и веднага почти ще се върна към работата си. Само че когато се появи това малко същество, преминах през изключително тежки уроци по кърмене. С рев, с болка, с кръв, но го исках. И така – две години. Върнах се към бизнеса активно два-три месеца след раждането, но това, че кърмих две години, въобще не ми пречеше да работя. Навсякъде ходех с Аная, виждах в очите на хората, с които се срещах по работа, одобрение. Чувствах се толкова горда, че мога да изпълнявам ролята и на пълноценна майка.

Моят баща се разболя, когато бях много малка, и бързо трябваше не само да порасна, а и да бъда мъжът в семейството. За съжаление. Аз искам да науча дъщеря си да бъде жена, не е редно да бъде като мен. Много ме е страх, като ме вижда чак толкова силна, всичко правеща, всичко можеща, да не остане с впечатлението, че такава трябва да е една жена по принцип. Трябва да й показвам, че може да е и слаба. Но честно казано, ми е трудно. Моят живот е друг. И да искам да бъда слаба, не ми се удава. Вярно, че я отглеждам сама, разделихме се с баща й много скоро след като тя се роди. Усеща се обаче липсата на мъжа в семейството в неговия класически вариант – баща, майка, дете. Трябва да изпълнявам и двете роли – на нежната майка и на строгия баща. Не е правилният модел, но така се случи.

Щастлива съм, че майка ми помага. Тя е жена на 100% – нежна, слаба, обичаща и прощаваща. Произхожда от стар руски аристократичен род в Санкт Петербург, където по традиция момичетата в семейството са получавали и музикално, и езиково образование, и ако не на балет, са ходели на художествена гимнастика. И досега се смята, че да се занимава с музика и танци е много важно за една жена. Аз съм родена в Русия и съм била възпитавана като дама. От съвсем малка ходех на уроци по пиано, тренирах художествена гимнастика. Получила съм много обич и грижи. Нямах обаче онези безгрижни тийнейджърски и студентски години, които много искам да дам на дъщеря ми.

Като дойдохме в България, видях, че на много момичета това им липсва, нямат маниери и стил, а това е разковничето на женствеността. Определено нямам нито една позната тук, която да е възпитавана по този начин. Родителят дава основния тласък в миропознаването на детето си. Не може една майка да не даде първите уроци по женственост на дъщеря си. Да не я научи, че трябва да има красиви коси, изрядно поддържани ръце и нозе, да знае как да се облича, как да се държи. Да й обясни, че не може на официална вечеря да се появи с деколте до пъпа. Аз не мога да си легна, без да се изкъпя. А съм пътувала с жени, за които това не е важно.

Като малка не съм пипнала кукла, тези, които получавах, ги разкъсвах. Играех си с колички, имах една с педали, разглобявах я. Аная играе с кукли, иска да се гримира, харесва й, когато вижда мама с токчета, гримирана и с прическа. Не сме на тема лакове, но от време на време й позволявам един детски лак за нокти, който се измива. Тя знае, че ноктите винаги трябва да са изрязани ниско и да са чисти, косата – прибрана. Обича пусната коса, но сама се реши и си слага диадема.

следваща страница »
2 КОМЕНТАРА
2
Гост
23 юли 2018, 11:57

Много хубава статия. Накараме да се усмихна. Прекрасни дами с прекрасни дъщери!

1
Валентина
22 юли 2018, 11:01

Прекрасни жени - най-добри пожелания за тях и красивите им дъщери !

ТВОЯТ КОМЕНТАР