Върджил Абло и другата гледна точка

Наричат го Джеф Кунс на модния свят. Определят го като мислител, феномен, мастър на социалните мрежи и стрийтстайла. А той самият твърди, че не създава нищо ново. Просто... ще ви даде друга гледна точка за всичко добре познато

eva.bg 02 септември 2018

През последната година новините за считания за аутсайдер в модната индустрия дизайнер Върджил Абло ни заливаха със зашеметяваща скорост. Гръмки колаборации (Nike и Jimmy Choo) се редуваха с изненадващи партньорства – като с нюйоркския балет и рок групата Guns N’Roses, през ред изложби и награди (от CFDA до GQ) и няколко съвсем немодни събития, като образователен курс за проблемни тийнейджъри и поредния редизайн на синята торба на IKEA. Без да пропускаме слуховете за договори с Givenchy и Versace и финалния избор – поста на творчески директор на мъжката линия на Louis Vuitton. Известният пиар експерт Карла Ото го нарича „мастър на виртуалното, който създава реални вещи.“ Върджил Абло е новият абсолютен рекордьор в изкачването на модния Олимп, а списание Time потвърди, като го включи в списъка със 100-те най-влиятелни хора в света.

Пилот без навигатор

Недоверието, с което модната индустрия прие Върджил в редиците си, може би се корени във факта, че за разлика от повечето дизайнери, той няма зад гърба си диплома от модна институция и стажове в легендарни модни къщи. Израства в Чикаго, в семейството на емигранти от Гана и подобно на повечето деца на 90-те кара скейтборд, увлича се по хип-хопа и рокендрола (някаде тогава започва да експериментира и с диджейския пулт, който и до днес не изоставя). „Живеех в американската мечта и си мислех, че всичко е прекрасно, само защото не съм в някоя страна от третия свят – припомня си Абло. – Харесвах всичко в модерния за времето си лайфстайл, дружах с бунтари и бях толкова лекомислен и безгрижен, че дори оставих баща ми да избере специалност в университета – инжинерство. Учех и пусках музика в свободното си време, докато на петата година не попаднах на курс по история на изкуството. И това промени абсолютно всичко.“ А „всичко“ за Абло е просто гледната точка: „Потресе ме мисълта, че в изкуството все още можеш да бъдеш изобретател и новатор. Да създаваш бъдеще. Веднага записах магистратура по архитектура и попаднах в Технологичния институт на Илинойс. Същата година Рем Колхас завършваше строителството на учебния корпус. Като бонус четеше лекции заедно с Майкъл Рок в култовата сграда тунел, през която минаваха влакове. Мисля, че днешното ми Аз се роди именно тогава.“

Ключовете към света

След завършването си Върджил работи в малки архитектурни студия в Чикаго и експериментира с незначителни дизайнерски проекти, докато един ден телефонът му звъни, а от другата страна е... Кание Уест. „Каза ми, че чул за мен от общ приятел, който ме похвалил за интересите ми в дизайна, музиката и попкултурата – спомня си Абло. – Поиска да направя дизайна на новата му обложка, а след това някак неусетно станах негов творчески директор. И така 14 години. Това беше страхотен опит, прилагах на практика всичко научено и продължавах да се уча. Кание обичаше да казва, че когато станеш толкова знаменит като него, държиш в ръцете си ключовете за света. Сега разбирам колко е бил прав.“ Освен по дизайна за Yeezy, Абло работи и по всички останали идеи на Уест, включително и визията за музикалните му проекти. И признава, че ако не е бил той, може би и до ден днешен щеше да се занимава с архитектура. „Ние все още сме приятели. Решението ми да се разделим бе съвсем естествено и той го разбра. Исках да се концентрирам в собствен проект, в който изкуството, архитектурата, музиката и модата да се преплитат като зигзагообразни линии. Така се появи Off White.“



Философията Off White

Дизайн, оформление, опаковка, презентация – всяка подробност е с равностойно значение за Върджил и всичко подлежи на преразглеждане. „В началото бях истински очарован от модернизма. Усещах, че ключовите идеи, заложени в концепцията му, ще се актуализират в момента, когато интернет набере сила. Така и стана.“ Най-специфичният момент при работата на Абло е подходът му към модата и дрехите като към обекти – в смисъла, че тяхната ценност се определя от контекста, в който са поставени. И възможността всеки да участва в създаването му.

„За мен важен е потенциалът на новия начин на мислене, изразът на новите идеи. Затова създадох бранд, който да говори с милениалите директно – коментира началото на Off White Абло. – Обичам да събирам всякаква информация за съвременния начин на живот и да я обсъждам в интернет. Например как съществуваме в цифровия свят чрез своите аватари в социалните мрежи, как споделяме идеите си, как се чувстваме сами в метрополиса. Комерсиалният връх не ми е интересен. Искам да отида по-далеч. Да създам лаборатория за идеи, аналитичен център за мода, предмети и пространства с нов вид учебна програма и подход към познатото. Защото въпросът, който остава, е: кога нашето поколение ще създаде нещо, което ще бъде ценност за следващите поколения?“

Като бранд Off White е позициониран в луксозния сегмент, но духът му е свързан с глобални въпроси като расовите разделения и новата младежка култура. Негови клиенти са от 18-годишни нюйоркчани до 50-годишната Селин Дион. „Off White – това съм аз. Черен художник, замаскиран от моден бранд, от диджейския пулт, от интереса на звездите. Сам задавам посоката си и използвам марката, за да правя нещата, които искам.“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР