За слънцето, за облаците, за тайфуните и ураганите

Десислава Банова-Плевнелиева ексклузивно пред EVA

Ваня Шекерова 23 август 2018



Има ли разлика между известността ти като момиче на времето и като годеница на известен политик?

За първи път в живота си установих, че тъй както винаги съм искала да бъда под светлината на прожекторите, това започна да ми тежи. Интересът към личния ми живот е небивал и нездравословен. Започнах да отказвам интервюта и публични изяви, започна това да ме притеснява, не да ме радва. Никога не съм желала да съм известна с моя личен живот, а с професията си. Гордея се, че бях единствената от България, която направи документален филм за климатичните промени. Беше селектиран за участие в много международни форуми. Постигнах контакти, много ценни за мен. Бях поканена на среща на върха на ООН за климатичните промени, станах нещо като посланик на страната ни по тази много сериозна тема. Израснах от момичето, което презентира времето, в една по-сериозна журналистка. На международните форуми сценариите, ако нещо не се промени в отношението ни към заобикалящия ни свят, съвсем не са розови. Давам си сметка, че като публична личност мога да насоча известността си към проблема. Ако успея да накарам дори един човек да посади дърво, да изключва ненужните лампи или да спира водата, докато си мие зъбите например, това е някакъв принос към запазването на планетата за следващите поколения.

Кога се появи идеята за предаването ти „Истории на успеха“?

Отдавна исках да сменя попрището. Смятам, че 20 години са наистина много дълго време на едно място. Нямах ясна концепция какво точно искам да правя. Виждах, че може да имам много идеи, но не всичко е в моите ръце. Отначало исках да снимам хора, били навън и върнали се в България да приложат опита и знанията си тук. Говорих за това и с пряката ми началничка Вяра Анкова. Оцени идеята ми, но се усъмни, че ще мога да намеря толкова много завърнали се българи. Предложи да снимам хора, постигнали някакъв успех. Така се оформи идеята за предаването ми. Героите ми в по-голямата си част са живели навън и са се върнали. Ние много се оплакваме, песимисти сме, но истината е, че има млади хора креативни, невероятни, които се чувстват добре тук и успяват, и са щастливи. Първият беше Александър Рангелов, момче само на 33 години, което управлява компания, снабдяваща с ток труднодостъпни места в Африка и Азия чрез зелена енергия.

Как е свързано преминаването ти на нов етап в професионалното ти развитие с връзката ти с Росен Плевнелиев?

Той ми даде куража, стимула да го направя. Учуди се как е възможно да стоя толкова години на едно място, да имам капацитета, качествата, мотивацията да направя нещо друго и да не се осмелявам да го направя. Каза ми, че на Запад буквално е правило на всеки пет-осем години човек да си сменя работата. Имахме един дълъг разговор. Реших, че наистина си заслужава да рискувам. И нищо да не бях стартирала, просто промяната щеше да ми донесе нещо хубаво. За да се случи нещо обаче, трябва да излезеш от зоната си на комфорт. Росен, за разлика от мен, винаги е сменял и променял. И не се е страхувал да го направи.

Кога почувства първото вълнение в присъствието на този мъж?

Ние се запознахме през 2014 в Щатите, в ООН. Срещата ни беше професионална. Бях уговорила интервю с него. Бяхме 12 водещи на времето от цял свят. С една камера, предоставена ни от организаторите. Оказа се обаче, че в уречения час за интервюто с президента Плевнелиев камерата е някъде другаде, забавена от някой мой колега. Изпаднах в доста конфузна ситуация. Наблизо обаче бяха китайците със своя собствена камера. Видяха смущението ми, бях обещала на Нова материал, в който ще има и интервю с представителя на българската делегация. Китайците ми помогнаха само при едно условие – ако българският президент даде интервю и за китайската телевизия. Много хубаво ми стана, когато още тогава той ми каза, че знае за моя филм. Направи ми впечатление, че е много отзивчив, възпитан и подготвен по темата за климатичните промени. Разказа ми за програмата за енергийна ефективност, която той е задвижил. Само толкова. Тогава бях обвързана емоционално с Иво и през ум не ми е минавало за нещо повече от служебни отношения. До мен тогава се оказа и американският водещ на времето от Южна Дакота, който ме развеждаше из Ню Йорк. И Росен реши, че той е моят приятел, не знаейки за моето семейство. С Джей си поговориха колко са красиви българските жени. Зад кадър Росен се оказа много забавен, с чувство за хумор. Това бяха впечатленията ми от първата ни среща. На церемонията за връчване на наградите на фондация „Стоян Камбарев“ миналата година се видяхме за втори път. Беше ентусиазиран, усмихнат, майка ми отбеляза, че той ме харесва. А аз контрирах, че той се държи така с всички – приветливо, усмихнато, любезно. Достъпен е, обича да говори с хората. На тази церемония говорихме с мама колко благородство и добра енергия излъчва Росен. След наградите се снимахме на стената и се случи така, че бяхме не само един до друг, а той сложи ръка на рамото ми. Казах му, че разполагам с негови снимки от 2014 г. от въпросното интервю. Разменихме контакти и така започна всичко.

Права ли се оказа майка ти?

Да. Но ще ти кажа аз кога се влюбих много сериозно в Росен. Миналата година реших да отида абсолютно сама с детето на почивка. Никакви приятелки. Само аз и тя. Трябваше да останем само двете и да имаме време една за друга, това ни липсваше при моя начин на живот. Отидохме в Гърция, на втория ръкав на Халкидики. Тогава Росен, като разбра, че сме там, ме покани на вилата си да пием по едно кафе. Тръгвайки си за България, уважих поканата му. До този момент знаех, че е невероятно сърдечен, добър, интелигентен мъж. Това, което ме порази, е, когато го видях в неформална среда – по едни къси гащи и джапанки, с една усмивка... Нищо общо с екранния образ на сериозен човек. Гостоприемен, не спря да се занимава с моето, с неговите две и с още един куп деца край басейна, да играе с тях, да предугажда желанията им. Страхотен баща, страхотен човек! Тогава вече не устоях на чара и харизмата му, сърцето ми се разтопи и се предадох. Трогна ме това, че въпреки загубата на дете, ако не знаеш за тази трагедия, той по никакъв начин не го показва. Само много силен човек може да мине през това и да остане неозлобен към света и хората, да вярва в доброто.

Тогава ли припозна в негово лице своя човек, с когото да свържеш бъдещето си?

Да, казах си, че това е човекът, когото винаги съм искала. Наистина е различен от всички останали. Доста дълго време след това продължихме да се виждаме на кафе, да си говорим по телефона. И по никакъв начин не подозирах, че нещата ще станат толкова сериозни, че между нас ще се случи нещо. Росен не е човек, който ще тръгне да сваля една жена, да предприема някакви ходове...

« предишна страница следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
tulipsonly
23 август 2018, 19:46

На мен ми се струва искрена, но празнината от загубата на детето му никога няма да бъде запълнена. Нека са щастливи заедно! Всеки заслужава...

ТВОЯТ КОМЕНТАР