Моите 7

Адриана Попова 26 август 2018

рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Адриана Попова и "Нейните 7"

С Ели цяла седмица си говорим в редакцията за опашката на лятото. Тя ще се опита да я хване сега с малко отпуска. София като че ли е по-пуста, отколкото беше в средата на август. Според Ирка дори кучетата ги няма. Останали са само котките. Виждам една да дебне гълъб по „Иван Асен”. Никак не се стараеше, според мен. Само опашката й потрепваше, може би и собственичката й беше в отпуска от преследването на разсеяни градски птици.

Докато приятелите са на море, продължава и моето лято. Л. е заседнала от няколко дни в Малта заради повреден мотор на яхтата. Изпраща ми снимки с оранжева рокля с чаша оранжев аперол шприц пред себе си. Във вайбъра имам и други нейни снимки. На едната се къпе насред Средиземно море с точните координати на мястото, където, изглежда, живее най-синята вода на света. На другата е излегната на кърмата, краката й от коленете надолу са потопени в бразадата, която яхтата оставя след себе си. Когато ми беше много напрегнато в редакцията тази седмица, си отварях въпросните снимки. Беше като чаша разхладителна напитка в офис жегата.

Отново се убедих в правотата на няколко древни офис правила: отпуските на колегите винаги са по-дълги от твоята. Техните компютри винаги забиват по-малко. Те винаги обработват по-бързо снимките за сайта, отколкото го правиш ти.

Чета една доста приятна книга и трябва да я дочета преди края на август, защото... се казва „Едно лято в Италия”. Няма да я чета през септември, я. Авторката Пип Уилямс описва семейния им експеримент – да зарежат работата и къщата в родната си Австралия и да отидат да работят като наемни работници във ферми в Италия. Сега точно правят сапун в Калабрия, от брега се вижда димящият конус на вулкана Стромболи. Възрастната Карлуча бърка в казана с адската смес с огромна лъжица, слага вътре свинска мас и цветчета от бъз и мърмори нещо през зъби. Малко като вещица на Макбет. Чета бързо тази книга, възхваляваща бавния живот. Навик!

 Обожавам лятото по много причини, едната е, че изпраните дрехи съхнат дори през нощта. Адска лятна ефективност!

Днес е именният ми ден. Почти никой не го знае, защото Великомъчениците Адриан и Наталия не са най-лайкваната двойка в църковния календар. Колко ли хора щяха да ги следват в туитър и инстаграм, ако живееха сега със своята благочестивост?

През изминалите две седмици се запознах с хора, които ме карат да се чувствам благословена с професията си – редки мигове! Срещнах се с възрастна художничка с финеса на графиня, която вижда света с очите на иронично дете. И с момичетата от ансамбъла ни по художествена гимнастика. Толкова хубави, толкова възпитани, толкова стегнати и точни. Резултатите ще видите в новия брой на ЕVA, вече септемврийски.

И съвсем, съвсем в края на седмицата прочетох стихотворение от фейсбук поета Димитър Калбуров. С нещо ме спечели. Може би и аз имам останал пясък по джобовете, който не искам да изтръскам.

ЛЯТО

От седмици не сме обували обувки,

дори не са ни останали дрехи,

чиито джобове да не са пълни с пясък.

............................................................

Тук една минута трае цяла вечност.

Следобедите остаряваме заедно,

а привечер отново сме млади.

Така лесна си за обичане,

макар от теб да изгарям

и в облачно време.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР