„Фамилната къща”: Семейство по италиански

Четири пораснали вече деца, чиито възрастен баща е в кома от пет години, продават старата си родна къща, а после всичко се обърква. Италианската комедия „Фамилната къща” (“La casa di famiglia”, „The Family House”) на режисьора и сценарист, а по принцип и актьор, Аугусто Форнари вече е в кината.

Ирина Иванова 01 септември 2018

Всеки, според мен, мечтае за такава къща – с красиви прозорци, високи тавани и огромна тераса на покрива. Да не говорим за парка със стари дървета около нея! Алекс (Лино Гуанчале), Джакинто (Либеро Де Риенцо), Оресте (Стефано Фрези)и Фани (Матилде Джоли)са трима братя и една сестра, израснали в тази къща на мечтите, които сега трябва по спешност да се разделят с нея, тъй като единият от тях има нужда от пари.

Ако сте гледали филма „Всички са добре” („Еverybody’s Fine”,1990) на Джузепе Торнаторе с Марчело Мастрояни в главната роля, да знаете, че „Фамилната къща” ще ви напомни за него с уговорката обаче, че е стопроцентова комедия. Сюжетът спокойно може да бъде разказан с две-три изречения: възрастен мъж изненадващо излиза от петгодишна кома буквално часове след като четирите му деца продават любимата му къща, в която и те са прекарали най-щастливите си детски години, след което правят и невъзможното, за да си върнат къщата и да възстановят картината на собствения си живот такава, каквато е била преди пет години. Всъщност обаче всичко вече е съвсем различно, а поуката е, че хората са по-важни дори и от най-красивите къщи.

Това, че филмът е европейски и италиански, разбира се, не го прави автоматично много добър, но при все това дори в този напълно средностатистически европейски и италиански филм веднага се усеща различният ритъм на разказа, на действието въобще. Въпреки че е комедия, и то на моменти наистина доста шумна комедия, някак не се чувстваш пришпорен да ти е смешно, да ти е забавно, ами всичко е пропито с вглъбеност, със спокойствие, с нежност и носталгия. Приятно е да си на територията на този филм, макар че той със сигурност не достига (пък и не се и опитва) до екзистенциалните дълбочини на творбата на Торнаторе.

Ще призная, че на мен лично от време на време ми беше скучен, но от друга страна по някакъв начин винаги съм уважавала онова прелестно усещане, което свръхактивните, готови да променят света, себе си, човечеството и планетата Земя хора, изпълнени с позитивна енергия и прочие, презрително определят като „скука”.

Когато определяме един американски филм като „семеен”, обикновено имаме предвид, че е подходящ и за деца. Е, „Фамилната къща” също е „семеен”, обаче не е подходящ за деца, а само за големи и още по-големи. Иначе е приятен, опитайте го.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР