Отношенията с женени партньори никога не са лесни. Освен това неслучайно съществува изразът – ако искаш да развалиш една любовница, направи я съпруга. В психологията има такова понятие като идеализация. Когато някаква наша нужда не е задоволена, ние си фантазираме, че любовникът или любовницата могат да оправят положението. Обикновено препоръчвам хората да поживеят за кратко заедно в някаква всекидневна обстановка и да видят как ще им се получи. Доста често след подобен експеримент те вече не искат да се разделят със законната си половинка.

Ако нейният брак куца, тя трябва да се раздели с мъжа си точно заради това, а не заради новия си партньор – в случая вие. В противен случай, ако нещо във вашата връзка не провърви, тя ще ви обвинява, че сте разбили семейството й.

Освен това явно мъжът й й дава нещо, което вие не й давате. Класическа ситуация е, когато съпругът осигурява статус, материална подкрепа, много е грижовен, но няма емоционална близост и страстен секс. С любовника сексът е невероятен, обаче той не дава сигурност и подкрепа. Жената се лута между двамата, сумарно получавайки това, което й е необходимо. Интересно е, че в тази ситуация като цяло всички може да са доволни. Съпругът – че има жена и си я обича. Жената – че има и стабилност, и секс. Любовникът – че няма ангажименти, само удоволствие.
Тук не говоря за морала. Говоря за житейски ситуации, които често се срещат. Интересното е, че в момента, в който единият от двамата мъже си тръгне, често си тръгва и другият. Защото този тип отношения съществуват само ако във връзката са трима.

Разбира се, има ситуации, когато основната двойка се разделя и жената/мъжът намират щастие с другия партньор. Но тогава вие трябва да й дадете статус, сигурност, подкрепа и да станете и мъж, и любовник. Ако можете да й ги осигурите, жената ще се осмели да направи този скок да напусне мъжа си и да заживее с вас.

Наталия Кобилкина