Бианка Панова: Родена съм за мъж

Любовта ми с Чавдар е достойна за холивудски филм, твърди абсолютната световна шампионка по художествена гимнастика. След 18 години в чужбина тя се завърна в България.

Таня Борисова 26 март 2009


Любовта ми с Чавдар е достойна за холивудски филм, твърди абсолютната световна шампионка по художествена гимнастика. След 18 години в чужбина тя се завърна в България. Дали окончателно, никой не знае.


Тя беше една от иконите на късния социализъм, но стана и негова жертва. Тогава карах летните ваканции във Варна и през 1987 г. дядо и баба ме заведоха да гледам Бианка Панова в Спортната зала, когато обра титлите в многобоя и на четирите уреда на Световното първенство. Но всъщност не златните медали, а осемте поредни максимални оценки 10 на този шампионат й носят място в “Книгата на рекордите на Гинес”.

 

След това животът й е белязан от любовта към д-р Чавдар Нинов, заради която двамата се превръщат в неудобни за системата и остават без работа. 1990-а е годината на тяхното бягство от България, а пътешествието им минава през Италия, Белгия, Швейцария, Англия и Испания. За това време отглеждат децата си Стивън (23 г.) и Ричард (12), Бианка прави успешна кариера като треньорка по гимнастика, учи и преподава джаз балет, а методът на д-р Нинов по инжекторна акупунктура (миопунктура) се радва на световна известност.

 

Сега златното момиче се е посветило преди всичко на семейството и на професионалната кауза на мъжа си, с когото за нея вече 20 години „изгрява и залязва слънцето”.


Как започна връзката ви с Чавдар?


Той беше мой лекар. През декември 1986 г. си счупих крака на тренировка, но продължих да играя още 4 часа. Искаха да ме сложат в гипс и Нешка Робева много се уплаши, защото това означаваше край на кариерата ми или поне на подготовката ми за Световното във Варна, за което бях титуляр. Нешка отсече: „Единственият човек, който може да ти помогне, е Чавдар Нинов.” Наредих се на огромна опашка пред кабинета му и чаках часове. На сутринта след контузията кракът ми бе двойно по-голям и синьо-черен. Носех лонгета, но той я махна въпреки протеста ми. Забоде няколко игли и когато се погледнах, на ахилеса едната беше влязла от едната страна и излязла от другата. От стреса въобще не болеше. След 7-дневни манипулации започнах леки тренировки. Ако бях в гипс, означаваше легло и атрофия на мускулите.


С какво те привлече той?

Много обичах да ходя при Чавдар. Беше като голяма разтворена книга и научавах толкова неща... Освен това бе с 10 години по-голям, невероятно красив, всички в залата бяха влюбени в него, а той ми отделяше толкова време и внимание. Имах буйна руса коса и това силно го е впечатлило. Както и невероятният ми шак (разгъването на краката). Като млад е бил каратист и има силно развито чувство за красота и мащабност. Играела ли съм, гледал само мен от всички гимнастички заради силата в краката. И така, манипулациите от половин час ставаха час и половина, два...


Как другите научиха за зараждащите се чувства?


Като всеки тийнейджър водех дневник, в който бях описала тази първа любов. Тетрадката стоеше до леглото ми на стадион Герена. Когато съм слязла да тренирам, най-добрата ми приятелка, с която деляхме стая, прочела дневника. Така се разбра, че имаме нещо повече от терапия. Зарекох се повече да не пиша и доскоро не го бях правила. Жалко, защото имах дарба.


Какво последва?


Нешка разбра и се разрази скандал, а нямаше нужда от него, защото любовта не вредеше на кариерата ми, напротив - Чавдар беше допълнителен стимул. Има много хубава поговорка, която моята хореографка Валя Вербева повтаряше: „Там, където има любов, камък не хвърляй.”


Родителите ти зле ли реагираха?


Проблемът с Чавдар беше разликата във възрастта и това, че имаше жена и дете. Родителите ми не искаха да съм причина за разбито семейство. А всичко всъщност бе толкова чисто и искрено.


Имаше ли последици от скандала?


Излязох от кабинета му през февруари, а там ме чакаше една треньорка. Хвана ме за ръката и година и половина не се видяхме. Държаха ме много стриктно. Писмата от феновете се отваряха. Обаждаха ли ми се по телефона, казваха: „Бианка тренира и в момента не може да говори.” Чувствах се като затворник. В мислите ми слънцето залязваше и изгряваше с този човек... Абе, нашето е за холивудски филм. Чавдар загуби работата си и възможността да отиде в което и да е спортно дружество. Остана на улицата с невръстно дете, не знам как е оцелял. След като мина Световното с големите овации, дойде Олимпиадата с големия срив (Бианка остава 4-а в Сеул’88 – б. а.) и напуснах гимнастиката.

 

Станах Madam Nobody, ходех на лекции във ВИФ и не исках да чувам за спорт. Първата ми работа, след като разхлабиха кръга около мен, беше да звънна на Чавдар. Когато се видяхме, бях с 20 кг повече, изглеждах като търкаляща се топка. Ала този човек повярва в мен: „Не можеш да излезеш така от спорта.” 7 месеца ме увещаваше да се върна. А да се готвиш без клуб и треньор по онова време беше немислимо. Чавдар ми стана треньор, лекар и бодигард... Всичко беше за наша сметка. Тренирахме сами в зала „София”, където нямаше килим, но имаше бълхи и беше студено. За месец свалих 15 кг само с фитнес, атлетика и системата на Чавдар – слагаше ми игли в ушите за регулиране на метаболизма и намаляване на апетита. Висока съм 165 см и стигнах 43 кг. На първото контролно за Световното в Сараево’89 станах първа.


Как въобще ви допуснаха да участвате?


Погрешка. Дотогава никой не ме беше виждал и не вярваше, че ще се подготвя. А ние бяхме направили съчетания, ФСБ ни написаха музика. В Сараево с две десетки в първия ден помогнах на българския отбор да спечели отборната титла. Аз взех 3 златни и 2 сребърни медала. Стана огромен скандал, защото за самостоятелно подготвяла се резултатът говореше сам за себе си. И така – аз се оказах с отнети права, а съпругът ми без работа. През 1990 г. заминахме за Италия с 4-годишния Стивън. Майка му, бивша акробатка и много интелигентна жена, прецени, че детето има повече шансове с баща си, защото тук настъпваше голямата криза. Не сме имали никакви проблеми с нея, разделиха се културно, сега сме приятелки, помагаме си с каквото можем.


Чавдар е направил огромни жертви за теб.


Даде ми сили да се измъкна от ужаса на провала. Дълго след това единственият ми кошмар бе гимнастиката – че не съм готова за състезание или че ме викат, а косата ми не е на кок. Друго не съм сънувала. Именно тази подготовка за Сараево, екстремните психически натоварвания, оставането без работа няма да забравя никога. Не познавам друг, който би направил такива жертви.


Докато беше гимнастичка, как издържаше огромното напрежение?


С добри чувства, които в моменти на умора и болка забравяш. Родителите ми се притесняваха, но аз от 14-годишна живея в залата и по лагери, а вкъщи прекарвах по 15 дни годишно. Натоварванията бяха зверски, защото художествената гимнастика трябваше да донесе медал, и то златен, иначе беше трагедия.


Как попадна при Нешка?


Случайно. В спортната гимнастика ме отхвърлиха, защото нямам сила. Отидох в художествената в ЦСКА, където ме обявиха за неперспективна. Започнах в Детска експериментална спортна школа просто за удоволствие, но винаги се класирах последна. След това кандидатствах за ансамбъл. Не ме приеха нито там, нито в балетното училище. На майка ми й прави чест, че не се е отказала, защото преживявах дълбоко тези неща, плачех. Накрая отсякох: „Голям боклук съм, щом не ме искат никъде.” Моята треньорка обаче реши да ме покаже на Нешка, която готвеше националния отбор в същата зала. Тя ме видя и взе решението за секунди. Даде ми шанс на 14 години, за което съм й страшно благодарна.


Изглежда си била изключително силна психически и физически.


Когато започнах да тренирам при Нешка, имах ужасна предстартова треска. Цялата треперех, изпотявах се, беше ме страх от публиката. Попаднах обаче при невероятната личност Валя Вербева, прима балерина (обучавана от рускини, завършила журналистика в Сорбоната. Робева я привлича да води класически екзерсиз на нейните момичета, когато е пенсионирана като балерина. Вербева почина на 90 г. миналия януари – б. а.). Тя ми разкри нов свят – на артиста, на човешката душа. Беше първият ми учител. Вторият е съпругът ми. Вербева ми помогна да издържа, защото много съотборнички се пречупваха, взимаха си сака и никога не се връщаха.


Къде започна като треньорка?


В Италия през 1991 г. Тогава Чавдар работеше във футболния отбор Милан, лекуваше президента му Силвио Берлускони и всички звезди. През лятото реших да се готвя за Олимпиадата в Барселона и съпругът ми помоли треньора Фабио Капело да работи на половин ден, но последва разправия и заминахме за Белгия. Чавдар още веднъж доказа любовта си, обаче завръщането ми беше неуспешно, не ми стигна месец подготовка. Задържахме се във фламандската част на Белгия цели 9 години. През цялото време моите гимнастички бяха национални шампионки за девойки и жени.


Как се справяше с ролята на майка само на 20 г.?


За Стивън първо бях “леля”. След това почнахме да се наричаме “шишко”. Още бях гимнастичка и това бе шеговитото обръщение към мен вкъщи. После станах леля-мами, мами, а сега сме приятели. Спомням си куриозна случка в Италия: отивам да го записвам в гимназията, а директорът пита: „Това сестра ти ли е?”


След като толкова млада си станала...


- леля...


...добра домакиня ли беше?


Ужасна, но Чавдар деликатно ме учеше как да бъда съпруга, домакиня, майка. Имахме си златна баба, моята свекърва. Ако не беше тя, нямаше да се справим.


Трудно ли беше раждането на Ричард?


Бог ме пощади. Заради всички болки, които съм понасяла като гимнастичка, раждането мина леко с цезарово сечение, предречено от мъжа ми. Белгийският доктор беше консервативен евреин и привърженик на нормалното раждане, но Чавдар още в третия месец му каза: „Колега, ще имаме проблем.” И така стана. В осмия месец извадиха от мен същество, което се страхувах да пипна.


На кого са кръстени децата?


Ричард - на Лъвското сърце, точно тогава гледах „Първият рицар” с Ричард Гиър. А Стивън е Светослав, но съучениците трудно го изговаряха и затова почнаха да го наричат така.


Защо през 2001 г. реши да изоставиш кариерата си и да станеш административен асистент на Чавдар в Италия?


Когато го срещнах на 18, го приех не толкова с разума си, а с инстинкта си. Той бе от хората, които правят нещата да се случват, колкото и трудни да изглеждат. Нали казват, че след 3-4 години любовта отлита, но когато виждаш в партньора нови неща, го преоткриваш. Когато се хванах да му помагам, виждах как хората идваха, куцайки, и си тръгваха изправени, идваха, плачейки от болка, и на излизане ми целуваха ръцете. Тогава си дадох сметка, че животинският ми, детски инстинкт се е оказал верен. Не съжалявам за нищо. Често не са ни стигали средства - като треньор изкарвах сума, която за нищо не стигаше. Парите ги печелеше той, но бяхме петима, а е тежко да се издържаш със свободен наем и когато доста от парите отиват за обучението на мъжа ми. Много хора са ни помагали.


Защо след 18 г. се върнахте?


Не съм сигурна дали сме се върнали окончателно. Благодарна съм, че още не сме хукнали на други континенти (смее се). През август, когато поканиха Чавдар да стане медицински координатор на Левски, бяхме в Испания. До 3 декември му помагах и тъкмо щях да тръгвам на поредния семинар с него, Илиана Раева ми се обади с въпроса дали бих партнирала на Орлин Павлов, ако стигне до финал в „Денсинг Старс”. Чавдар каза: „ОК, това е шанс за теб, който си струва.” Не съм очаквала някой от гимнастиката да направи такъв жест като Илиана. Тя ме покани, а човекът, за когото го направи, победи. Зад кулисите ревнах и й се хвърлих на врата с „Извинявай.” Защото ако Орлин е Кралят на бала, тя трябва да е Кралицата - направи му кралски жест.
Сега ставаш част и от танцова академия, открита на 22 януари в зала „Фестивална”.


Тя предлага всички видове танци – спортни, салонни, латино, модерен балет. Ще преподавам джаз балет, който включва стилове като MTV&Pop Dance, Modern, Lyric... По време на урока ще има и кондиционна част - за хора, които не са танцували и трябва да приготвят тялото си. А другият ми курс е по обща физическа подготовка – и за деца, и за възрастни, и за шоузвезди.


Откъде имаш познанията?


В Брюж завърших 3-годишна танцова академия и открих заместител на гимнастиката. Моят хореограф по джаз-балет идваше от „Алвин Али”, най-големия театър в САЩ за модерен балет. Отворих школа Motion with Emotion в Белгия, но след месеци се преместихме в Италия. Там се състезавах във фестивали с балерините от тв империята „Медиасет” на Берлускони.


Не се ли притеснявахте от това, че децата се местят често?


Стивън не иска нищо друго освен България, въпреки че имаше възможност да учи, където иска. Следва I курс медицина в Плевен. Явно му е липсвало приятелството. Ричард се появи доста по-късно, но сега са неразделни. Много им се радвам и не искам да ги разделяме повече. Малкият е V клас в 138-о училище, от което съм изключително доволна. Ричард не умееше да пише на български и искаше да използва латински букви. Все още има проблеми, но бързо влезе в час и опитът от всички промени му помогна. Почна на италиански, продължи на испански и на диалекта на Валенсия, след това дойде Лондон. Веднага превключи на английски, изяви желание да става писател. Прочел е всички книги на Том Кланси.


Какво научи за себе си във всяка от тези страни?


В Белгия разбрах, че мога да бъда много добър треньор, който умее да бръкне в душичките на децата. В Италия станах полезна чрез добро отношение, състрадание, обикновен разговор. В Испания животът се оказа не само стрес и бързина, има време за всичко – за работа, почивка, малко умиране, нали Богомил Райнов така беше писал. В Северен Лондон има страшно много чужденци, предимно индийци и пакистанци, но там е една малка Америка. Каквото направиш, го правиш за себе си и ако си добър, успяваш, никой не те спъва.


Къде се чувстваше най-добре?

 

В Италия. Но като видях тази вълшебна Коста Бланка до Аликанте, душата ми остана там и ако някъде бих живяла, то това е Испания, до морето.


Сигурно в Италия много харесват името ти?


Да, няма нищо случайно. Аз съм кръстена на баща ми, защото неговото име започва с „б”. В неговия род всички са с италиански имена – Карл, както се казва и брат ми, Анастасия, Франческо, защото са били католици. Аз също много си обичам името.


Вярваща ли си?


Ходя на църква само когато имам възможност, но вярата в справедливостта и доброто ни крепят. В живота каквото направиш, това ще ти се върне. През XXI век хората като че ли стават по-лоши, отравят сами себе си с ревност, със завист. А трябва да сме благодарни за това, което съдбата ни предоставя.
Тежи ли ти, че нямате свой дом?


Естествено, защото съм семейна жена и много бих искала някъде да се установим. Засега и в България живеем под наем, но какво да се прави, някой ден...


Къде се научи да готвиш?


В Италия. Апартаментите винаги се наемат с празна кухня с две тръби – за газ и вода. Всеки италианец си прави кухнята сам. Специалитетите ми са ризото и талятеле със сьомга и сметана. В България пък ме научиха да правя превъзходни гювечи.


Пазиш ли още диети? Изглеждаш като момиче...


Бях пристрастена към сладкото, изяждала съм по цяло бурканче „Нутела”, 750 г, наведнъж. Сега не пазя диети, храня се здравословно, тъй като си имам професионалист вкъщи, който се грижи за домашното меню. Винаги дискутираме какво ще се яде днес. Гледаме да има абсолютен баланс между протеини и въглехидрати. Стремя се да има от всичко по малко – сутрин мъжът ми се смее, защото обичам филийка с кашкавал и конфитюр.

 

А алкохол?


Не отказваме чаша хубаво червено вино. В Белгия първата стъпка към натурализацията беше дегустацията на всички видове бира. Тук приятели и пациенти носят домашна ракия.


Чувстваш ли, че семейството ти е по-различно от останалите?


Не. Возя се в градски транспорт, който е много редовен в сравнение с Италия и Англия, където без кола си загинал. Аз шофирам, но Чавдар не ми позволява в София, защото било опасно. Посрещнахме Коледа и Нова година у дома с приятели и аз готвих. Поизморих се, защото толкова дълго никога не съм се застоявала в кухнята. Иначе като всички съпрузи сме минали през ревността. Постепенно стигнахме до момента, в който можем да си кажем всичко. Когато бяхме млади, най-голямата обида бе да не си говорим.


Суетна ли си?


Гледачка на таро ми каза, че съм родена за мъж. И е така. По-бързо приключвам със сутрешния тоалет, отколкото някои мъже. Върша доста мъжки работи. Вярно, не мога да работя с бормашина, но смятам да се науча. Не харча за козметика, СПА. За мен добрата форма е да направиш тонизираща тренировка във фитнеса, да влезеш в сауната и да отидеш на терапия при д-р Нинов. 


Значи и ти ползваш услугите на д-р Нинов?


От критични ситуации винаги той ме е измъквал. Системата му помага и за антицелулитна терапия – многократните убождания на мастната тъкан предизвикват засилено кръвообращение, което разтопява целулита. А и не е болезнено. Много се говори за LPG-уреди, на които една манипулация струва 60-100 лева. А аз бих посъветвала: „Жени, вземете прахосмукачката и с тръбата минете по целулита. Ще имате много добър ефект.” Чавдар с иглите и ръцете си го прави примерно със 100 нива по-бързо и ефикасно.


Обичаш ли да пазаруваш?


Само дрехи, но тъй като съм нестандартна, 38-и размер, рядко си намирам. Нося всичко за прекрояване и стесняване. Не съм от тези, които ще си купят ботуши за 1000 евро. Харча само за децата. Когато се върнахме през август, се отбих в един фризьорски салон. И там ми обясниха колко ми е зле косата, нацъфтяла, изгоряла. Взеха ми 200 лв. за процедури, което е нормално в Европа. След това отидох пак на същото място и излезе 240 лв. Щом ме видяха, стилистите в „Денсинг Старс” попитаха: „Извинявай, при кого ходиш на фризьор” и аз се хваля: „На специално място”. А те ми намериха 4 цвята в косата и куп дефекти и разбрах, че е било и неоправдано скъпо. Лъгали са ме като камилче.


Разкажи за страстта ви по голфа.


Чавдар е много запален, а в Испания се играе целогодишно. Това не е спорт, а философия. Начин да разбереш дали съдбата е с теб на дадения ден и място. Не мога да се нарека голфър, защото съм далеч от приличната игра. В началото не уцелвах топчето и това ми създаваше невероятни комплекси. Координацията е трудна, а спортът - травматичен. Обикновено се практикува от по-възрастните, защото само по-заможните могат да си го позволят. А те тръгват да играят, без да загреят.


Любимият ти филм?


Няма да повярваш, но е „Роки”. Виждам собствената си история в него. Втори или трети клас бях, когато мама ме заведе, и много плаках. Винаги си го пусках преди големи състезания.


Кога се чувстваш истински щастлива?


Когато Чавдар дойде, целуне ме и каже, че много ме обича.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР