Събота сутрин. На площада пред църквата „Св. София“ охранен пес се хвърля към едно момиче и го залайва. Девойчето изпищява и се дръпва, от което кучето става още по-агресивно. Към него се присъединява още едно настръхнало псе преди едно момче с викове „марш“ и „чиба“ да се притече на помощ на пребледнялото и разтреперано момиче. То се разплаква в прегръдките на приятелката си и се надявам да му се размине само с това. Защото не мога да забравя разказа на една баба на детската площадка в квартала, в който живея, за това как внучето й отключило стресов диабет, повалено на земята от домашно куче, което не било агресивно, а искало само да си поиграе. И за пореден път се питам защо не само на защитниците на бездомните животни, а и на всички нас ни е безразлична съдбата на хората, или по-скоро по-малко ни е грижа за нашите права отколкото за правата на четириногите обитатели на градовете.

Защо в центъра на европейска столица трябва да има толкова много лайна по тротарите? Вярно, не са само от пазачите на територията около хотел „Балкан“, които на всичкото отгоре и лаят наред, а и от домашните любимци на живеещите наоколо аристократи. За които е проблем да се наведат и да почистят след облекчението на питомците си. Впрочем веднъж бях свидетел на непринуден разговор между една чудесно изглеждаща дама с впечатляващо красив расов екземпляр и възрастен мъж, от тия, досадните пенсионери, които са на всяко гърне похлупак. Човекът възпитано запита жената защо изхожда кучето си пред входа на кооперация на „Алабин“, а жената пак така възпитано отвърна: „А къде да го изхождам, в устата ти ли!“

Сигурно затова, защото подобни забележки неизбежно водят до влошаване на отношенията между хората и дори до скандали, в моя квартал се пишат бележки от сорта на „Уважаеми съседи, не облекчавайте домашните си любимци пред входа на медицинския център. Благодарим!“ или „Ало, кучкарите, осрахте всичко!“

Впрочем знаете ли, имам проблем и със затворените на балкона – независимо дали през деня или през нощта – кучета. Лаят и вият, та се късат. И не по-зле от автомобилните аларми нарушават правото ми на спокойствие и сън. Доколкото зная, в страни като Великобритания например всеки има право да притежава домашен любимец, само при условие, че са съгласни и съседите. Не очаквам някой да ме попита, преди да си вземе котка и да си я реши на терасата, пускайки космите върху прането ми. Нито преди да си купи или осинови кученце, което да вие, оставено само в апартамента, или да облайва минаващите под балкона хора и коли. Но и без да ме питат, имам право да заявя, че не е достатъчно от „Екоравновесие“ само да кастрират и да пускат отново за радост намаляващите помияри по столичните улици. Нали го знаете онзи виц за жената, която се обадила в съответната организация с оплакването, че я е ухапало куче. А оттам й обещали, че ще го кастрират, на което тя отвърнала - „Ама то не ме натакова, а ме ухапа.“ Или просто ме уплаши, все тая.