Една дама, съпругът й, холът им и картините й

В галерия Credo Bonum продължава изложбата на "опърничевата художничка" Сирма Сарафова-Ораховац. EVA имаше шанса да попадне в дома й, където ни посрещнаха десетки чифтове очи на плюшени и гумени играчки, кукли и манекени, събирани от г-жа Сирма по цял свят и населили след това картините й. Попарт?

Адриана Попова 24 септември 2018

Снимка: Галя Йотова

 

Малко по-рано същия ден...

Камбаните на Александър Невски бият точно зад гърба ми, когато натискам бутона за четвъртия етаж с надпис 4-eme etage, на асансьора „Шиндлер“, монтиран през 30-те в елегантна сграда на „Московска“. Сирма Сарафова-Ораховац ми отваря вратата. Изглежда точно като гласа си, който съм чувала вече по телефона. Мила, възпитана, еднакво любопитна и резервирана, поддържаща изискана дистанция, впечатляващата й семейна история я следва като невидим шлейф. Тя е внучка на големия актьор Кръстьо Сарафов и носи името на майка му. Нейната баба, съпругата на Кръстьо, е дъщеря на акад. Иван Гюзелев, политик, математик и астролог, създател на Сметната палата, на него е кръстена Математическата гимназия в Габрово.

На госпожа Сирма й предстои откриване на изложба в галерия Credo Bonum, която продължава до края на септември. През октомври тя и съпругът й, проф. д-р Александър Ораховац, потеглят за редовния си шестмесечен престой отвъд Океана. В Америка са двамата им синове, четирите внучки и Александър, Алик, както го нарича жена му, няма търпение да отиде при тях. Родът му идва от Черна гора, предците се знаят 24 поколения назад, в България Ораховац са прочути лекари, Димитър Ораховац например е два пъти ректор на Софийския университет, създава Института по физиология.

Но това не впечатлява младата госпожица Сарафова, когато неин братовчед я запознава с Алик. Отишли на кино и наследникът на Ораховац се явил в преправено палтенце. Било в разгара на 50-те и семейството му не се радвало на особена любов от комунистите. „Никак не бях впечатлена от него – казва сега госпожа Сирма. – Пет години ме ухажва. Накрая ми се беше доженило, а Алик беше най-жизнен от всички момчета около мен.“ А може би младата г-ца Сирма си е припомнила и уроците на своя учител Асен Белковски. Алик не бил нито пияница, нито комунист, още по-малко художник. Бил химик, днес с титли.

В по-тъмната част на хола виси негов реалистичен портрет, рисуван от жена му преди 52-53 години – млад мъж с изсечено, интелигентно лице, очила, ироничен поглед и бяла риза, предизвикателно скръстил ръце и крака. „Сега вече не ме харесва, затуй не иска да ме рисува – оплаква се професорът, а очите зад очилата му искрят от смях. – От мен запомнете – красотата е временна, но чарът остава до дълбока възраст.“

Момичешкият чар на Сирма Сарафова-Ораховац е в картините й. След първата й самостоятелна изложба през 80-те критикът Кирил Кръстев ги сравнява с поезията на Николай Лилиев. „Последните години ми се прииска да рисувам по-декоративно. И винаги търся светлината.“ Според нея самите предмети, които рисува, придават съвременен вид на натюрмортите й. В един от тях откривам лицето на Стив Джобс. Синът ми го харесва, аз също, казва Сирма. В картините й има някаква обезоръжаваща незавършеност, която ги прави особено живи, младежка нахаканост, мъдър наивитет. Усещането е, че влизаш в много, много светла стая и в нея предмети, които могат да говорят помежду си, като в приказките. Вярно, странни предмети, но и без това г-жа Сирма си знае: никой не рисува по този начин.

Изложбата в софийската галерия Credo Bonum с куратор Весела Ножарова, която представя най-новите творби на художничката, е съвместна с галерия Sariev Contemporary Пловдив и ще продължи до 30 септември. (Филм за Сирма Сарафова-Ораховац по идея на Весела Ножалова, режисиран и заснет от Калин Серапионов, може да видите тук.

)

 

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР