Но да се върнем на темата. Младежи от най-различни краища на света, успели да се снабдят с най-скъпоценното нещо, наречено „паспорт“, вървяха по маршрутите на хипитата. Никой не знаеше точно какво означава думата „хипи“, но това не беше важно. Може би значеше „голямо племе без водач“ или „маргинали, които не са престъпници“, или пък всички онези описания, за които вече се спомена.

Паспортите, тези малки книжки, издавани от правителствата, прибрани в чантичка на кръста заедно с парите (дали малко или много, нямаше значение), служеха за две неща. Първото, както всички знаем, беше, за да се прекосяват граници – стига митничарите да не се уплашеха от новините, които четяха, и да не върнеха някого заради ярките дрехи, с които не бяха свикнали. Както и заради дългите коси, цветята, герданите, мънистените дрънкулки, а и заради онези усмивки, породени от състоянието на постоянен екстаз – обикновено, макар и несправедливо, приписван на сатанинската дрога, която според пресата младежите употребяваха във все по-големи количества.

Втората функция на паспорта беше да спасява притежателя си от екстремни ситуации, ако останеше без пукната пара и нямаше откъде да потърси помощ. Въпросната „Невидима поща“ винаги предоставяше необходимата информация за местата, където паспортът можеше да се продаде. Цената варираше според страната – паспорт от Швеция, където всички бяха руси, високи и светлооки, струваше евтино, защото можеше да се продаде само на руси, високи и светлооки, така че не беше от най-търсените. Но един паспорт от Бразилия струваше цяло състояние на черния пазар, тъй като освен руси, високи и светлооки хора там живееха и ниски, тъмнооки, азиатци с дръпнати очи, мулати, индианци, араби, евреи – огромна културна смесица, – което го превръщаше в най-желания документ на планетата.

След като го продадеше, оригиналният му притежател просто трябваше да отиде в консулството на своята страна и, преструвайки се на ужасен и объркан, да каже, че е бил нападнат и са му откраднали всичко – вече няма нито пари, нито лични документи. Консулствата на по-богатите държави предоставяха паспорт и безплатен транспорт до дома, но второто предложение незабавно се отхвърляше под претекст, че „ми дължат значителна сума пари и първо трябва да си събера дълговете“. Бедните държави, обикновено с диктаторски или военни режими, подлагаха хората без паспорт на строг разпит, за да проверят дали не са в списъка на терористите, издирвани за подривна дейност. След като се установеше, че девойката (или младежът) има чисто досие, консулството, макар и неохотно, издаваше документ. Такива страни не осигуряваха билет за връщане, защото нямаха интерес разни скитници да развращават младите поколения, възпитани да почитат Бог, семейството и собствеността.

Що се отнася до маршрутите, след Мачу Пикчу беше ред на Тиуанако в Боливия. После на Лхаса в Тибет, където беше много сложно да се проникне, тъй като според „Невидимата поща“ там се водеше война между монасите и китайската армия. Тази война, разбира се, беше непонятна, но всички я приемаха насериозно и никой не рискуваше да тръгне на безкрайно пътуване само за да бъде заловен и хвърлен в затвор от монасите или войниците. И още нещо – големите философи на онази епоха, между които през април същата година бе настъпило разцепление, малко преди това обявиха, че изворите на истинската мъдрост на планетата са в Индия. Това беше достатъчно, за да подтикне младежи от цял свят да се отправят към тази страна в търсене на познание, духовни водачи, обети за бедност и среща с Мy Sweet Lord.

„Невидимата поща“ обаче предупреди, че гуруто на „Бийтълс“, Махариши Махеш Йоги, се е опитал да прелъсти Мия Фароу, актрисата, която неведнъж бе изживявала нещастна любов и по покана на Джон, Пол, Джордж и Ринго бе отишла в Индия – вероятно за да си лекува травмите, свързани със сексуалността ѝ и преследващи я като лоша карма.

Ала по всичко личеше, че лошата карма на Мия Фароу я бе придружавала по време на пътуването с „Бийтълс“. Според нея, докато потъвала в медитация в пещерата на великия гуру, той я сграбчил и се опитал да я изнасили. По това време Ринго вече се бил върнал в Англия, тъй като жена му мразела индийската кухня, а Пол също решил да напусне мястото, убеден, че уединението не му помага с нищо.

Само Джордж и Джон още се намирали в храма на Махариши, където Мия ги потърсила, обляна в сълзи, и им разказала за инцидента. Двамата незабавно стегнали куфарите си и когато Просветления дошъл да ги попита какво става, отговорът на Ленън бил:

– Ти си Просветления, мамка му, нали така? Значи много добре знаеш.

И тъй, през септември 1970 г. жените владееха света. По-точно, младите хипарки. Мъжете ги следваха и знаеха, че онова, което привлича тези жени, не са модните течения. Жените много по-добре знаеха какво искат. Затова накрая мъжете се предадоха и приеха веднъж завинаги, че са зависими от тях, а по лицата им се четеше копнеж, сякаш умоляваха: „Закриляй ме, сам съм и няма на кого да се уповавам. Светът сякаш ме забрави, а любовта избяга от мен“. Жените сами избираха с кои мъже да бъдат и никога не мислеха за брак – те просто искаха да прекарват приятно времето си и да се наслаждават на бурен и вдъхновяващ секс. И както за важните, така и за незначителните неща последната дума принадлежеше на тях. Затова, когато „Невидимата поща“ разпространи новината за сексуалното посегателство срещу Мия Фароу и думите на Джон Ленън, всички незабавно решиха да се откажат от Индия.

Начерта се нов хипи маршрут от Амстердам до Катманду в Непал. До там се пътуваше с автобус, който минаваше през доста интересни страни – Турция, Ливан, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан и част от Индия (но доста далече от храма на Махариши). Това невъобразимо дълго разстояние се изминаваше за три седмици, а билетът струваше около сто долара.