Ники и Анна играят покер в Рая

Сега и EVA е в Рая, село Кладница, на около 20 км от София, с актьора Ники Сотиров и неговата любима Анна Каридова.

Ирина Иванова 16 август 2012

Ники, Анна и Кирил Захариев на една от терасите в стъпаловидната градина

Ники Сотиров ни разказва тази история с Рая. Обадил му се един от двамата шефове на тамплиерите в България (не знаех, че са двама), а Ники бил в къщата в Кладница. Докато говорели по телефона, птиците в градината пеели като луди и тамплиерът изумено го попитал: „Къде си ти, човече? В Рая ли?“ Ами да, бил в Рая.

Сега и EVA е в Рая, село Кладница, на около 20 км от София, с актьора Ники Сотиров и неговата любима Анна Каридова. Историята на тази къща е историята на едно приятелство - на Ники с Кирил Захариев. Нека обясним.
Къщата е на два етажа – прохладна и удобна, с много, но малки стаички. Всичко е в дърво и отрупано с подаръци от приятели – Чапкънов, Венци Георгиев, Иван Яхнаджиев и една от дъщерите на Кирил - Тина. Всъщност къщата е на Кирчо, както го нарича Ники Сотиров - бивш технически директор на Кукления театър, а в момента архитект на свободна практика. С Ники ги свързва 25-годишно приятелство и съвместна работа. Обиколили са целия свят с пантомимните спектакли на Ники, на които Кирчо е продуцент, мениджър и техническа поддръжка.
Работата е там, че долният етаж на къщата вече е на Ники. Той го печели от Кирчо на покер. Съвсем официално. Тримата, заедно с Анна, вечер играят покер, докато си пият „нощната шапчица” (така наричат известния брой глътки уиски преди лягане). Веднъж Кирчо заложил първия етаж от къщата и два губера и Ники ги спечелил. Кирчо после най-официално му дал ключовете. После Ники си заложил джипа и Кирчо го спечелил. Ники му дал ключовете, обаче за лош късмет на Кирчо после този джип бил откраднат. Арена на въпросните печалби, загуби и прочие драми е т. нар. Купонджийница - просторен, покрит кът за барбекю със страхотна музикална уредба върху стара шевна машина “Сингер”, огромна маса и пейки. А наоколо са разположени различни предмети, донесени от далечни земи, статуетки, стари ютии, мечешки кожи, подарени им от брата на Богдана Карадочева.
„Тази къща – казва Ники, който в София живее в тризонет в центъра, - е нашето спасение. Идвам тук, за да медитирам и да си мълча с Кирчо и Анна. Това ме балансира, защото аз, като всеки мим, говоря адски много в живота. Наричаме къщата „Страната „Прави каквото щеш“. Тук си правим концерти, пленери, ама спонтанни, не ги организираме. Киро тухла по тухла направи от тази къща пространство, което ни пази от простотията, чалгата, завистта и прочие неща, сред които живеем в града. Тук се чувствам истински и близо до Бога, защото съвсем наблизо е манастирът „Свети Никола”, където има икона на 170 години. Три пъти тази икона изчезва и три пъти се връща.”

Анна
Анна Каридова, жената до Ники Сотиров, стъпва безшумно и говори малко. „Нека говори единият в двойката – казва тя. – Не искам това да съм аз.” Като екзотично цвете е тя – с малко островитянски черти, изразени скули. Косата й е покрита с ярък оранжев шал на големи разноцветни точки, купен от Лисабон, а на врата си носи масивно бижу от Сингапур, подарък от Ники.
Анна и Ники се срещат на 14 февруари в бар „Мохито” преди 8 години. „Само че аз първата я прекарах в несвяст и затова на мен са ми 7”, казва Ники. Когато я зърнал онази нощ в „Мохито”, моментално изтрезнял. Поискал й телефона, но тя се държала като дама и не му го дала. „Знаеш ли мен как ме наричат журналистите? Ласкав хищник”, казва Ники не без доза ирония.
Срещнали се втори път чак след 3 месеца. Дълго време се изучавали като опитни професионални боксьори. „Тя разбра, че нямам нищо общо с имиджа си на разхайтен плейбой. Анна ме извади от една ужасна криза – бях на ръба от много сериозни залитания, свързани с наркотици, алкохол, самосъжаление и саморазрушение... Тя ме хвана на ръба на пропастта и ме издърпа. Ще й бъда благодарен цял живот. Анна ми даде самочувствие, че мога да бъда друг човек, и в замяна аз се опитвам всеки ден да й давам по-добрия Ники. Това мога да го направя за дъщеря ми Ния, за Анна, за сестра ми Люси, за майка ми и за още много малко хора.”
Анна и Ники са нощни птици. Могат да обикалят по 7-8 клуба на нощ, виждат приятели, забавляват се. Сутрин се прибират с тролей или... с полицейски коли. Ники спира полицаите и им казва: „Пичове, я ни приберете!” И те ги прибират, а после пият кафе заедно. „Ние сме екстравагантна двойка и знам, че това дразни много хора. Но не сме надменни. Готини сме.”
Освен място за релакс, учене на текстове, рисуване (Ники си има ателие в гаража на къщата) и купони къщата и най-вече нейната разкошна градина (изцяло дело на Кирчо, който дори отглежда фазани, папагали и синигерчета в градината) са и място за медитация за Ники. Той е изучавал години наред йога и медитация при Виктория Арнаудова, ученичка на Индра Веди, която е преподавала йога на самата Людмила Живкова.

Усетих Бога точно на 33 години в Йерусалим
„Бяхме с едно представление там. На самия Божи гроб почувствах една особена вибрация, стана ми много горещо. Влязох вътре, там се влиза един по един. Не произнесох нито дума, а свещеникът ми каза на чист български език: „Бог да те благослови! Бог те обича!” Това преобърна живота ми. Кариерата ми като ракета се изстреля нагоре, а личният ми живот като ракета започна да пада надолу. Така е решил Бог. Бяха ми дадени огромни шансове. Да обиколя света с изкуството си. Къде съм мечтал аз за подобно нещо! Или кога съм си представял, че ще снимам с Жан Клод ван Дам, с Уесли Снайпс, със Стивън Болдуин! Човек трябва да е благодарен за нещата, които му се случват. С Жан Клод ван Дам станахме страхотни приятели, дойде на именния ми ден, подари ми бутилка „Дом Периньон”. Същото направи и Уесли Снайпс. Единственото му публично появяване, докато снимаше у нас, бе на рождения ми ден. Стивън Болдуин пък се забавляваше да му казваме „Стефчо“. Веднъж му казах: „Стефчо, имам един приятел, най-добрия китарист в България, Иван Лечев. Навършва 50 години. За него ти си бог. Може ли да дойдеш с мен на партито - като подарък за Иван?“ Дойде с удоволствие. Иван щеше да получи инфаркт, като го видя. Всичките тези невероятни срещи в моя живот идват благодарение на вярата ми в Бога.”

Една от мисиите на човек е да обиколи света
Сърцето на Ники принадлежи на театър „Панданс”. „Когато направихме с Кирчо, Светлин Нейнски и Боряна Сечанова тази трупа за експериментален театър през 1991-а, на България й беше само до експериментален театър. Криза, мизерия, а ние предлагаме на хората тази странна смес от пантомима, танц... И тръгнахме - 10 години с Кирчо обикаляхме Латинска Америка.” Венецуела, Перу, Еквадор, Колумбия, по 3-4 месеца, после два в Ню Йорк и така по половин година извън България. Гледали на тях като на рок звезди, канели Ники в най-гледаните токшоута, имал си пиар агенция, която се грижела за изявите му.
„Едно от най-гигантските ми изживявания е, когато пред 2500 души в театър „Мюнисипал” в Лима играх сам. Абсолютно сам. Киро е чак някъде на пети балкон с техниката. И изведнъж ми казва в слушалката в ухото. „Виждам те еййй такъв!“ Можеш ли да си представиш адреналина! Последните 7 минути публиката бе на крака – жени в дълги рокли, мъже в смокинги. Това е друго отношение към театъра и към изкуството. Това е моето богатство.”
След въпросния спектакъл с Кирчо се напили. Изключително се напили. В Лима разполагали с апартамент от 400 квадрата, в който си живеели само двамата. „Само вазите в този апартамент бяха 2,5 м, камериерката идваше да ги бърше със стълба.” Та след гореописаното представление направили купон в апартамента. Дошъл елитът на Лима, около 50-60 души. Двамата се чудили с какво да ги изненадат. Киро казал: пич, що не взема аз да направя един боб и една леща. „А ние сме в родината на лещата и боба. Там сигурно има 50 вида леща и боб.” Направил Киро една огромна тенджера боб и една леща – по български обаче. Всички полудели по Кировите боб и леща и дори забравили да пият. Било грандиозно парти. „Така продадохме на краставичар краставици, тоест на перуанци – боб.“
Ники не се е връщал с Анна по тези места. Двамата са пътували заедно из цяла Европа и в Ню Йорк. Ню Йорк е душата му. Ходил е там над 50 пъти. Дори е приземявал самолет над Ню Йорк заедно с Вежди Рашидов. „Пилотът беше приятел, познавахме се от казармата.” Мечтае да заведе Анна в Малайзия и Сингапур и да й покаже техните уникални храмове. Заклел е най-близките си хора един ден, като си отиде от този свят, първо да бъде кремиран, а после прахът му да бъде разпръснат в Ню Йорк, на „Раковски” в София и на морето, в Созопол. „В крайна сметка, колкото и да пътувам, не мога без България. Тотално съм лишен от емигрантска психика.”

За Дон Кихот
Ники прочел книгата съвсем малък. И бил изумен от образа на този странен човек, който се бие с вятърни мелници. Асоциира се с него. Наскоро направил благотворителна изложба със свои творби. Нарекъл я „Дон Кихот – енергии на кръга и квадрата“. Всичко се разпродало. Разбира се, някои от нещата ги купил Кирчо и сега в Купонджийницата е окачено едно от „донкихотовските” произведения на Ники – голямо дървено „платно”, изрисувано с автомобилни бои и окачено на масивен стар синджир. Ники и Киро намерили този синджир при ромите в Перник. Ромите полудели, като го видели сред тях. „Бате Пол, бате Пол, ще ми станеш ли адвокат!”, викали те. Оказало се, че всички гледат „Седем часа разлика”, където Ники изпълнява ролята на адвоката Пол Станкоф. „В началото продуцентите мислели аз да изиграя ролята на Милото, но Маги Халваджиян казал: ако той изиграе Милото, кой ще играе Пол Станкоф? И така аз станах адвокат. Много харесвам работата и на Калин (Сърменов – б. а.), и на Ваня Цветкова, и на всички колеги в сериала. Надявам се, че ще имаме възможност да направим страхотен трети сезон.” После ми казва, че голямата му мечта е един ден двамата с Анна да застанат заедно пред камерата.
По някакъв начин Ники и чисто визуално напомня Дон Кихот – висок, слаб, но разбира се, по-атлетичен от героя на Сервантес. Смята, че ежедневният спорт (плуване и фитнес при него) е задължителна част от актьорската хигиена. Не е аскет обаче, пък и как да си аскет в Рая! С Анна и Кирчо си имат ритуал – на залез слънце правят салата и най-ритуално с нея си пийват от „огнената амброзия”, произведена от Кирчо. „Няма такава ракия” – казва Ники и ни кани да останем на вечеря с думите: „Хайде, влезте и вие в картинката!”
До тайна покерна вечеря с огнена амброзия, неопитвана досега, така и не стигнахме, уви! Но все пак смея да твърдя, че макар и само за няколко часа, влязохме в картинката на Ники, Анна и Кирчо. И много ни се оставаше, честно!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР