Иглика и Христо - столичани на село

Къде ще намерите Иглика и Христо, когато не са в стихията на работните си ангажименти? Ами просто няма да ги намерите.

Елка Влаховска, стайлинг Диана Шингарова 13 септември 2012

Иглика, Христо и дъщерята Ани в Купонджийницата

Къде ще намерите Иглика и Христо, когато не са в стихията на работните си ангажименти? Ами просто няма да ги намерите. Любимият актьор от „Комиците“, от „Столичани в повече“ и от театралните постановки и съпругата му – един от най-добрите кинорежисьори у нас, имат тайно убежище. Толкова е скрито в гънките на Стара планина, че до него води единствено черен път, едва проходим дори с джип. Вилата им на хълма гледа към отсрещните зелени баири и е толкова тихо, че ако помълчиш, тишината става направо оглушителна. Тук двамата се спасяват от градската суета и влизат в съвсем различни роли на градинари и декоратори, на строители и реставратори. Но хора с толкова градски начин на живот и бохемски навици не могат да изневерят на природата си и да се превърнат отведнъж в нещо като отшелници, макар мястото да предполага подобно превъплъщение. В двора и в преобразената стара плевня се вихрят купони. Е, само за избрани приятели – поканени и специално доведени. Единствен операторът Емил Христов стигнал сам до мястото по описанията на Иглика – тя и до днес се удивлява, че се озовал, сякаш е намерил софийска улица с адрес и номер. Затова случаят се цитира.
Това диво място открил преди повече от десет години режисьорът Димитър Петков и завел там Иглика и Христо. Купили декар и половина с орехи и круша, селска къща с ниски тавани, гредоред, пръстен под и стени от камъни, слама и кал. Към нея имало и обор за кравите, но някак си изискан, като за хора, не за животни. От него са запазени каменните стени и са доизградени също с камък, направен е красивият дървен покрив и са отворени витрини-прозорци към планината. Бившият собственик бил каменоделец и не само стените, но и вътрешното стълбище на къщата направил от камъни. Това вдъхновило Иглика и Христо за реставрацията на дома.

Другото вдъхновение дошло от Италия, където през 90-те години семейството останало очаровано от тосканската интериорна традиция. Теракота на пода, кепенци на прозорците и толкова „женски“ детайли като завеската на шкафа на мивката, многобройни авторски керамични съдове, сред които плата, купи, чинии и декорации разсейват окото, докато хапваме студената диня, влязла преди това в кадър под режисурата на Иглика. Това се случва в малката кухня, най-прохладното място в горещия юлски ден. В съседство е „зимният“ салон с камината и хубава каменна пейка до нея, с два миндера, съживени колоритно с декоративни възглавници от камилска вълна от Бахрейн.

Но да се върнем в „обора“, наречен сега Купонджийницата или Младежкият дом. Тук е царството на дървото и камъка и само голямата старинна дъбова маса може да разкаже какво се е случвало в купонджийските нощи. Четирите антикварни стола около нея са нещо като заблуда. Отвън се вкарват пейки и повече от дузина сгъваеми столове, за да съберат приятелските компании. Можем да споменем едно име – Йохан, човек ще помисли, че е някой холандски контрагент на Иглика, но не – това е виртуозът на камините от Мездра. Направил е страхотната пещ и грил в Купонджийницата и камината в къщата и има артистичен усет към работата си. Можем да покажем и Георги (защото все пак тук е наистина тайно гнездо), който е официалният „иконом“ на имението. Грижи се за градината и за къщата, когато семейството е в града, и е свършил най-черната работа – зидове и пътеки към кътовете с каменни маси, където вечер се пият коктейли или се играе на карти под открито небе.

Иглика признава, че мястото трудно я е привързало към себе си. Разбирам я, тя не е столичанка в повече. Но когато Христо и с много личен труд направил къщата и градината, тя видяла красотата в начинанието. И се включила с усета си към режисирането на пространствата. А впоследствие – и на хубавите летни купони.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР