Винаги, когато ми донесат кримка за представяне в списанието, изтръпвам. Не заради отсечените крайници в черни чували, стените, по които жертвата е писала с кръвта си, зловещия смях на убиеца над креватчето на детенцето, а заради Боди, нашия козметичен законодател, съдия изпълнител, прокурор и понякога адвокат. Изтръпвам, защото не знам дали Боди ще хареса книгата, а тя много държи да прочете всички добри трилъри на света. И винаги ме пита – какво ново? Първоначално си мислех, че добър трилър за Боди означава още в първите страници да има поне 3 трупа. После към това се прибави изискването труповете да са на млади момичета. Затова не залагах много на „Да помним Сара“ на Крис Муни (ИК Колибри). В началото труповете никакви ги няма, има само изчезнало момиченце, за което се предполага, че е убито. Появяват се чак към края. Но има истинска мистерия, която Боди оцени. И потропа с тънкия си пръст върху книгата – тази да. Така че и аз след нея пиша 6 на този трилър и слагам най-високия печат за крими качество: одобрено от Боди.