Докато ми разказва как са събрали приятелите, с които се познават от преди 40 години, как децата и внучетата заспивали по столовете, докато „старците“ се вихрели в танци, Анета се смее, а после се хваща за ребрата и по лицето й се изписва болка. Понатъртила е две ребра от бурните рокове. „Цяла нощ звучаха любимите ни блусове и рок-парчета, дъщеря ни Белослава ни поздрави специално, приятелката ми Марги Хранова също ни пя, а аз изненадах съпруга си с 10-минутно филмче, събрало интервюта и кадри от домашното видео, което подготвих тайно с режисьора Лъчезар Аврамов“, споделя актрисата. И отново по лицето й се изписва палитрата от емоции, преживени в тази шеметна нощ. Дай Боже всекиму да посрещне така 60-годишния си юбилей, мисля си, а Анета, обобщава: „Възраст за човека няма. Да, тялото дава знаците, но докато дишаме, трябва да се забавляваме“.

С този хъс и енергия, които направо струят от нея, тя поддържа и голямата градина, в която през завеса от буйна зеленина погледът докосва морето и отсрещния хребет на Странджа. Купуват имота преди 10 години, когато Лозенец е все още „край, забравен от Бога“, а мястото – стръмна урва, обрасла с лиани и самораслеци, и суха трева, сред която вият гнезда змиите. Анета признава, че първоначално изтръпнала от ужас, но се доверява на съпруга си: „Мъжете имат по-далечна перспектива в представите си и по-голяма организираност. Обеща ми, че нещата ще се случат“.

Подходът към оформянето на градината е интелигентен и природосъобразен. Запазени са старите дървета, въпреки съветите от приятели да бъде открита панорама към морето. Повикан е „магьосникът с пръчките“, който за щастие открива водна жила в подножието на двора, откъдето със сонда се черпи вода за поливане. Ландшафтни специалисти планират градината. И оттам-нататък всичко е в ръцете на Анета. За 9 години актрисата успява да превърне мястото в райска градина – в началото на сезона е застлана с лилав килим, след това се оцветява в жълто, после се разнася уханието на лавандулата. „Нищо тук не е минало без моите ръце, обичам да докосвам земята – може би заради земната ми зодия Телец, казва Анета. - Според приятели имам „зелени пръсти“ - така се наричало – енергия, която предавам на растенията и те ми я връщат.“ Тези зелени пръсти, облечени в ръкавици, разбира се, (все пак говорим за актриса и светска дама), разсаждат местната юка, калдъръмчета, сакъзчета, петунии, както и други видове цветя от лозенските дворове.

Гордостта на района – дървото албиция с красивите розови пухчета, също украсява градината. Е, има и много „пришълци“ като розовата череша, донесена от Кюстендил, смокините от Бургас, ябълката-петровка, както и сорт домати от Пазарджик. Най-далечните преселници са жълтите домати, чиито семена Белослава е донесла за майка си чак от Америка. Анета отглежда в двора и градински подправки – красиво оформят алпинеумчето два сорта джоджен – висок с тънки листа за ястията (готварството е също страст на актрисата) и широколистен – за лятното мохито и за предпочитания коктейл с джин, лимон, лед и тоник-лимон, с който се разхлаждат горещите следобеди. 

През лятото мястото е магнит за приятели и гости, но Анета обича да идва тук и когато няма репетиции и представления през годината. Градината я настройва за размисъл и за медитация: „Човек може да усети колко е преходен, като гледа смяната на сезоните, която тук се изразява много яростно. Виждаш листата на дърветата, през които проблясва искрящото-синьо и се събуждаш една сутрин, гледаш как те хвърчат разпилени от вятъра, клоните се оголват внезапно и пред очите ти застава една черно-бяла графика с гневно разпененото сиво море.“

Мястото я настройва да пише романа си, който дали ще види бял свят или не, дори не е от значение за нея. Вдъхновява се да преплита сюжетни линии и характери, да описва и доизгражда образите на три семейства, които след промените през 89-та година поемат своя път. Някои емигрират в чужбина, други избират да останат в България. „Няма криминален сюжет, има доста ирония, преосмисляне на ценностната система, размисли какво дава и какво взима цивилизацията“ - казва Анета.

Мисля си как актрисата и съпругът й са съхранили природната хубост, която „цивилизацията“ на безпощадното бетонно строителство разрушава по Черноморието. И признавам, че завиждам на Анета за красотата на нейното дълго лято.