Майка ми празнува днес в службата си Третия ден на Великден, каза вчера колежката ми Нели. Това означавало всеки да донесе каквото му е останало от празниците и да се заформи яйчено-козуначено парти от силно холестеролен тип.

Като се замислих, установих, че и аз – без да искам – празнувам третия ден на Великден. Предишните два дни получих от съседки толкова много стари козунаци и боядисани яйца, че вкъщи има да ги ядем поне още седмица (това е, защото ужасно мразя да хвърлям храна, вижда ми се в еднаква степен глупаво и безотговорно). Утежняващо обстоятелство е, че повечето козунаци са домашни, а те неизменно се оказват необичайно твърди и сухи, недостатъчно сладки и с консистенция на хляб, а не на „конци“, както приляга на всеки добре възпитан козунак.

През последните години манията „сега ще взема да направя домашен козунак“ взима обезпокояващи размери и засяга и напълно симпатични и мили за мен хора. Бих казала, че козунаци се месят доста безогледно, без да се задава насъщният въпрос: има ли кой да ги изяде? (Още повече много хора, които не са сигурни, че козунакът им ще стане, се презастраховат и купуват за всеки случай и от магазина.) И понеже на Третия ден от Великден дори най-големите фенове на козунака вече не могат да го гледат, се прибягва до служебни партита и съседки като мен.

Затова отсега съм решила да взема мерки и на следващия Великден да се покрия здраво. И в никакъв случай да не отварям на Третия ден, когато разни мили жени започват да звънят на вратата ми с подноси с домашен козунак и боядисани яйца.

P. S. Знам, че мнозина ще ме упрекнат – не стига, че не е месила, ами и протестира. Така си е. Но не мислите ли, че свръхпроизводството на храна по празниците, която (понякога и заслужено) завършва в кофата за боклук, е пропиляване на природни ресурси?